Обсидиановата стая

— Какъв смисъл би имало? А както можеш да си представиш, много от тях са болезнени или унизителни, най-често и двете.

Двамата потънаха в мълчание и се заеха да наблюдават работата на гробарите.

Лонгстрийт се размърда и отново заговори:

— Предполагам, смяташ, че двамата в болницата са убити от Диоген. Убил ги е за тяхната caudae equinae.

— Да, вярвам, че е бил Диоген. Макар че ако се съди по доказателствата, е възнамерявал да убие само старата жена. Лекарят го е изненадал на местопрестъплението. За да не бъде разкрит, е убил мъжа и е изрязал и неговата caudae equinae – просто се е възползвал от възможността. След това е нарязал дивашки труповете с надежда да прикрие ексцизиите.

— Но защо? Ти каза, че си унищожил последното копие с формулата за еликсира на Ленг. Нима той го взима? Или госпожица Грийн в края на краищата е решила, че иска да остане млада?

— Не мога да кажа – измърмори след миг Пендъргаст. – Може да съществува и друго копие с формулата, за което аз не съм знаел. Но не бива да се забравя, че формулата, използвана от Ленг през последните шейсет години от живота му, е била синтетична – не е изисквала използването на cauda equina от човешко същество. Изглежда Диоген използва оригиналната формула. Това прави действията му двойно по-объркващи.

— Смяташ ли, че може да го е извършил някой друг, а това е само невероятно съвпадение?

Пендъргаст поклати глава.

— Не вярвам в съвпаденията. – След това стрелна поглед към Лонгстрийт. – А след случилото се с нас под онзи мост в Тайланд мисля, че и ти трябва да престанеш да вярваш.

Лонгстрийт кимна бавно.

— Прав си, вече не вярвам.

Откъм все по-дълбокия изкоп се чу глухо тупване и викът на единия от гробарите. Пендъргаст и Лонгстрийт се приближиха, докато двамата мъже разчистваха калта от паянтовия ковчег. След минути беше обезопасен с въжета, а после с усилия издърпан навън и поставен върху полиетиленово платнище, проснато на тревата. Представителят на общественото здравеопазване пристъпи и провери малката плочка, закрепена на капака на ковчега, и я сравни с надгробния камък и листа хартия, закрепен на клипборда, който държеше в ръка. След това кимна. Гробарите свалиха капака на ковчега и го сложиха настрана.

Вътре лежеше едрата фигура на Лушъс Гери, облечен в черен костюм и бяла риза с отворена яка на врата. Изглежда се бе оказал твърде голям за ковчега и погребалният агент беше извил краката му настрани, за да го побере. Очите му бяха големи и втренчени, а след смъртта затворническите татуировки бяха добили призрачен цвят.

Назначеният от окръга лекар започна да си слага ръкавиците, но Пендъргаст го беше изпреварил. Вече с ръкавици на ръцете, се впусна напред и изръмжавайки от усилието, обърна безцеремонно тялото в ковчега.

Изригна хор от протести.