Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Патологьт, доктор Василивич, който ги посрещна на вратата към моргата, беше весел, набит човек с тонзура като на средновековен монах.
— Добре че имате влияние – каза той на Лонгстрийт, след като се представиха един на друг. – И че успяхте да дойдете тук толкова рано, защото и двата трупа ще бъдат предадени на семействата.
— Няма да ви отнемем много време – увери го Лонгстрийт, поглеждайки многозначително Пендъргаст, който знаеше, че на неговия стар командир е омръзнало да му угажда.
— Какво точно търсите? – попита Василивич.
— Не сме сигурни – отговори бързо Пендъргаст, преди Лонгстрийт да успее да отвори уста.
Патологьт кимна и ги поведе надолу през помещението. Отляво и отдясно покрай стените бяха подредени високи до кръста врати от неръждаема стомана.
— Първо Монтоя – изхили се лекарят. – Нали разбирате, уважение към възрастните – продължи той.
Спря се пред отделение близо до пода, хвана дръжката и бавно издърпа тавата навън. На студената стомана лежеше завито човешко тяло.
— Ако имате специфични въпроси, питайте – предложи той, докато вадеше чифт латексови ръкавици. – Съжалявам, но аз съм единственият, който има право да докосва труповете.
— Разбрано – кимна Лонгстрийт.
— Подгответе се – каза Василивич, когато хвана единия край на чаршафа. – Пред това хорърът „Хелрейзър“ изглежда като детски филм.
Той дръпна чаршафа настрана, откривайки голото тяло на възрастна жена.
— Господи – измърмори Лонгстрийт.
Главата и гърдите й бяха покрити с десетина дълбоки зеещи рани, а срезовете изглеждаха странно сиви заради безкръвната тъкан. Разкъсванията сякаш покриваха всеки сантиметър на торса й, а лицето беше така насечено, че чертите не можеха да се разпознаят. Двамата агенти гледаха в мълчание.
— Не е ли правена аутопсия? – попита Пендъргаст, след като забеляза липсата на характерния срез с формата на Y.
— Съдебният лекар на окръга реши, че не е нужна – отговори Василивич. – Същото се отнася за доктор Грейбън. – Той направи пауза. – Обаче има нещо странно – добави той.
— Какво е то? – попита Пендъргаст.
— Според токсикологичния доклад госпожа Монтоя е починала от сърдечна недостатъчност. Най-вероятно заради свръхдоза морфин.
— Значи тези рани не са причина за смъртта? – уточни Пендъргаст.
— Времевата разлика между събитията е толкова малка, че е трудно да се каже със сигурност. Но поне някои от срезовете са направени след смъртта. По чаршафите имаше толкова кръв, колкото по стените. Нали разбирате, недостатъчно артериално налягане.
— Възможно ли е смъртта да е предизвикана от шока след първите наранявания? – попита Лонгстрийт.
— Възможно е. Както вече казах, свръхдозата просто е сметната за най-вероятната причина. Но като се има предвид яростта на нападението, всеки от тези елементи може да е причинил смъртта. И вероятно е така.
Василивич остави трупа навън и се премести няколко реда по-нататък. Отвори вратата на друг хладилник и издърпа навън следващия труп. Когато махна чаршафа, се показа тялото на мъж. То беше още по-насечено от трупа на възрастната жена.
— Тук няма съмнения в причината за смъртта – обясни Василивич, когато застанаха около трупа. – Загуба на кръв в резултат на срязване на аортата. Вероятно това е бил първият удар на убиеца. Има още няколко, които биха били достатъчни да причинят смъртта. Например срязаната ето тук бедрена артерия.
Настъпи мълчание.
— Какво би предизвикало свръхдоза морфин? – попита Лонгстрийт. – Възможно ли е инфузионният апарат да се повредил?
— Това би бил много рядък случай. Особено днес. Тези машини са безопасни.
— Значи най-вероятно е било преднамерено – отбеляза Пендъргаст. – Но ако причината наистина е била свръхдоза, тя е била вкарана почти едновременно с нападението с нож, за да има все още артериално налягане и съответните пръски.
— Защо му е на някого да убива възрастната жена със свръхдоза, а след това да я нарязва на ивици? – попита Василивич.
— Защото той или тя са били прекъснати – обади се Лонгстрийт.
— Точно така – кимна Пендъргаст. – Ако теорията за свръхдозата е вярна, може би в началото убиецът не е възнамерявал да накълца трупа. Жената така или иначе е била пътник – всеки би предположил, че е умряла от естествена смърт. Обаче доктор Грейбън е попаднал при убиеца на местопрестъплението. Той го е насякъл до смърт, след това подредил Монтоя по същия начин, за да прилича на делото на някой луд.
— Не прилича на убийство на луд – поклати Василивич глава, – а аз съм виждал много.