Обсидиановата стая

Това уважение – сигурна беше – лесно можеше да разцъфти в любов. Особено на място като това. Той просто трябваше да види колко много си подхождат във всяко отношение.

Безшумно прехвърли възвишението и се отправи по пясъка към криволичещата къща, която сега на лунната светлина изглеждаше почти безплътна. Качи се на верандата, опита входната врата, откри, че не е заключена, и влезе, затваряйки я зад гърба си. Удиви се от липсата на мерки за сигурност, но предположи, че отдалечеността и трудният достъп до острова са неговата най-добра защита.

Стоеше в предното антре, обгърната от мрак и тишина, докато бързо се ориентираше: вратите вляво и вдясно водеха към помещения, които приличаха на библиотека и всекидневна. А широкото стълбище пред нея водеше към втория етаж. Обхваната от любопитство, тя влезе в библиотеката. Лунната светлина, която се лееше през широките прозорци, разкри, че помещението е двуетажно, подът беше застлан със скъпи на вид килими, а стените бяха покрити с книги и картини в рамки. В далечния ъгъл стоеше малко, странно на вид пиано.

Флавия се смръщи. В това помещение имаше нещо, което не подхождаше на Питър, когото тя познаваше. В него имаше… някаква женска чувствителност. Направо можеше да помирише останалия във въздуха парфюм.

Прекоси коридора до всекидневната. Помещението, макар равно по красота на първото, излъчваше съвсем различно усещане. Полилеят от шлифовано стъкло, тежките кресла с високи облегалки, плюшените тъкани на диваните – всичко излъчваше старомодна елегантност, а не модерния, почти болезнено опростен стил, който Петру Лупей винаги беше предпочитал.

Поне доколкото на нея й беше известно.

В далечния край на всекидневната имаше врата, която водеше в мрака. Ослуша се отново, за да се увери, че присъствието й още не е открито – щеше да изненада Питър, когато сама реши и по приятен за нея начин – извади малко фенерче от чантичката на кръста, включи го и прикри с ръка лъча, после мина през вратата. Тя водеше към друга библиотека и кабинет, но тази беше много по-малка от онази в началото на коридора. Флавия се вторачи за около минута в книгите и рамкираните картини по стените. Пакета карти за таро на бюрото разпозна като любимата на Питър марка „Албано Уейт“. Книгите на лавиците бяха за военна стратегия, методи за мъчения на древните и романи на език, който приличаше на италиански – е, това подхождаше повече на Питър, когото познаваше. Смръщеното й лице се отпусна, докато вадеше от лавицата една книга – „Ренесанс“ от Уолтър Пейтър.