Целувката на змията [bg]

Светлините от кея блестяха през илюминаторите на каютата. В стаята бяха само двамата. Фрея бавно се измъкна от леглото и се облече бързо и тихо, за да не го събуди. Скоро стъпваше по пешеходния мост, където беше закотвен само „Дракон“. Нямаше никой наоколо, но тя разбра, че който и да беше, се беше постарал да не го хванат.

Отказа се да спи отново и тръгна по пътеката през тъмния плаж срещу силния порив на вятъра, за да стигне до колата си. Вместо да завие надясно към дома на Джоана, тя насочи „Мини Купър“-а си в противоположна посока, успоредно на брега, на запад по тесния песъчлив път, обграден от папури. След по-малко от петнайсет минути Фрея стигна до разпадащ се крайбрежен мотел на два етажа в края на града, половината от който беше затънал в пясъка, опасно наклонен на една страна. На неоновата табела пишеше „ъки стар“; „Л“-то беше изчезнало безследно. Розово-зелената фасада, както и ръждясалите бели парапети бяха ерозирали от соления въздух. Въпреки вида на мотела пред него бяха паркирани десетина коли и Фрея реши да върне назад и да се скрие в сенките, за да не бъде колата й забелязана от някой неин познат.

Тя излезе от колата си и се придвижи към паркинга пред мотела. По това време на годината беше толкова тихо, без пронизителните звуци от цикадите и шумоленето от други насекоми в тревите; само шепотът на вятъра през тръстиките и разбиващите се вълни нарушаваха тишината.

Фрея стигна до паркинга и чу потракване от токчета на терасата на горния етаж на мотела. Високата жена залитна напред, явно усетила присъствието на Фрея, наведе се над парапета и се загледа към паркинга. Дрехите й бяха смачкани, а от хлабавия й кок бяха изпаднали своенравни кичури руса коса. Фрея се скри, приклякайки зад една кола. Само един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че току-що беше видяла нетипично разрошената Ингрид. „Какво по дяволите прави тя тук?“

Вероятно Ингрид и онзи детектив най-накрая бяха решили да се съберат? Фрея се подсмихваше. Като експерт по любовните въпроси и особено по любовните завоевания на другите хора, Фрея беше наясно с привличането на Ингрид към Мат Нобъл. В този случай нямаше видения, но сладката целувка между тях на последното годишно събиране на средства за библиотеката, на която стана свидетел, го потвърждаваше. И когато подпитваше Ингрид за това, сестра й казваше пренебрежително: „О, Мат е само приятел!“, но Фрея забелязваше как бузите на Ингрид се изчервяват. Затова реши да уважи личното й пространство и да не я закача повече на тази тема. Странно беше, срещата между Мат и Ингрид да се е случила точно в този западнал мотел. Може пък да е тяхната малка тайна.