Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
След като Харпаг изрекъл тези думи, му подали повито в пелени обреченото на смърт детенце и той поел разплакан пътя към своя дом. Като се прибрал в къщи, разправил на жена си онова, което наредил царят, а тя го попитала: „Ами сега? Какво мислиш да правиш?“ „Това, което Астиаг заповяда“ — отвърнал Харпаг. — „Ако ще той и още повече да се побърка и обезумее, отколкото се е побъркал сега, пак няма да стана тоя, който ще тръгне по волята му и ще му послужи в такова убийство. Много неща ме възпират да убия детето — първо, ние сме от една кръв с него, пък и Астиаг вече е остарял, а мъжко потомство няма. Ами ако след смъртта на царя властта премине в дъщеря му, чийто син той иска чрез мене да премахне, тогава какво друго ме чака, ако не най-голяма угроза? За моя сигурност това дете трябва да умре, само че негов убиец трябва да стане не някой от моите хора, а някой друг Астиагов човек.“
Като казал това, изпратил веднага да повикат Митрадат — един от воловарите на Астиаг, за когото знаел, и пасе добитъка си на най-подходящите за целта планински пасища, гъмжащи от диви зверове. Митрадат имал жена, също робиня на царя. Мидийското й име било Спака, което на елински е Кюно, понеже на езика на индийците думата „спака“ означава „кучка“. Подножията на планините, където говедарят изкарвал добитъка си на паша, се падат на север от Екбатана, недалеч от Евксинския понт17. В тази си част, която граничи със еаспирите, Мидия е високопланинска страна, покрита с гъсти гори, докато цялата останала Мидия е равнинна. И тъй, щом воловарят дошъл, отзовавайки се на бързото повикване, Харпаг му рекъл: „Астиаг заповядва да вземеш това дете и да го оставиш на най-пустото място в планината, та да може то час по-скоро да умре. Заповядва също и това да ти кажа, че ако не умъртвиш детето, а го оставиш по някакъв начин да оцелее, то той ще те подхвърли на ужасна гибел. Аз съм определен да проверя оставено ли е детето да умре.“
След като изслушал това, воловарят взел детето, поел по обратния път и се върнал в кошарата. Прочие и жена му, очакваща всеки ден да роди, като по чудо родила точно когато нейният мъж бил в града. А те и двамата се безпокоели един за друг, воловарят — за нейното раждане, а жена му, задето Харпаг го повикал неизвестно защо. Затова и когато забелязала изведнъж, че мъжът й се връща, нетърпеливо го попитала защо е трябвало толкова срочно да се яви при Харпаг. „Ех, да не бях никога виждал, жена — казал той, — и да не се бяха случвали с нашите господари нещата, които видях и чух, като отидох в града! Всичко живо плачеше в дома на Харпаг. Щом се озовах вътре, гледам детенце някакво, повито в златовезани пелени, лежи на пода, пищи и рита с крачета. Като ме видя Харпаг, нареди ми веднага да взема детето, да тръгна по най-бързия път, да го отнеса в планините и да го оставя там, гдето дивите зверове са най-многобройни. Така заповядал Астиаг, рече той и люто ми се закани, не го ли сторя. Аз взех и понесох детето, като си мислех, че е на някой от домашните му роби. Та как можех да зная чие е наистина детето. Затова се и чудех, като гледах пелените му, украсени със злато. Пък и при тоя плач в дома на Харпаг, как да не се зачуди човек? Но ето че по пътя ненадейно научих цялата истина от слугата, който дойде да ме изпрати от града и да ми повери бебето — то, значи, било рожба на Мандане, дъщерята на Астиаг, и на Камбис, а Астиаг бил заповядал да го убият. Ей го тук, виж го.“
След тези думи воловарят отвил детето и го показал на жена си. А тя, като го видяла такова едно едро и хубаво, заплакала, после прегърнала коленете на своя мъж и се примолила да не оставя за нищо на света детето да умре. Но той отказвал — не можел друго да стори. Щели да се появят хора, изпратени от Харпаг, които да видят и да докладват, и той щял да загине от най-жестока смърт, ако не направел това. Като не успяла да увещае мъжа си и от първия път, замолила го повторно: „Щом не мога да те убедя да пощадиш детето и е потребно да се види наистина, че то е умряло, направи тогава така — понеже нашето дете се роди мъртво, вземи него и го подхвърли в планината, а детето на Астиаговата дъщеря дай да отгледаме като наше. Така и теб няма да те уловят в измама към господарите, и ние ще бъдем доволни, защото мъртвороденото ни дете ще получи царско погребение, а на това, живото, няма да се погуби животът.“
17
Евксински понт — „Гостоприемно море“ — гръцкото име на Черно море.