Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
В началото на войната против тегейците спартанците постоянно търпели неуспехи, докато накрая, по времето на Крез и царуването на Анаксандрид и Аристон, те успели да вземат надмощие и това станало по следния начин: понеже във войната с тегейците търпели поражение след поражение, спартанците изпратили хора в Делфи и се допитали до оракула кой бог да умилостивят, та да получат надмощие във войната. Пития ги напътила да пренесат в Спарта костите на Орест, сина на Агамемнон. Но тъй като така и не могли да намерят гроба на Орест, те за втори път изпратили хора и попитали бога къде лежат костите на Орест. Ето какво отговорила Пития на дошлите да се допитат:
Като чули този отговор, спартанците не се доближили никак до намирането на гроба, макар че го дирили навсякъде. Докато един спартанец, на име Лихас, донякъде случайно, а донякъде и поради своята съобразителност го открил най-сетне в Тегея.
По време на едно примирие Лихас отишъл в Тегея, спрял пред една ковачница и удивен от работата на ковача, загледал как се кове желязото. Тогава ковачът, виждайки удивлението му, прекъснал работа и рекъл: „Непознати спартанецо, като те виждам сега, че гледаш учудено как кова желязото, мисля си колко ли щеше да се зачудиш, ако наистина бе видял онова, което видях аз, когато поисках да си пробия кладенец на това място. Както копаех, ударих на ковчег, дълъг седем лакътя15. И понеже не можех да повярвам, че хората някога са били по-високи от сегашните, отворих го и видях, че мъртвецът е дълъг колкото ковчега. Премерих го и наново го закопах.“ Така ковачът му разказал какво видял, а Лихас, като поумувал над чутото, заключил, че това било тялото на Орест, за което ставало дума в прорицанието. Ето как разсъждавал: двата меха на ковача взел за двата вятъра, чука и наковалнята — за удара и противоудара, а желязото, което ковял — за мъката, която върху мъка лягала. Тъй помислил Лихас за мъката, понеже желязото било открито за нещастие на хората. И като заключил по този начин, Лихас се върнал в Спарта и разказал на спартанците каква била цялата работа. Не след дълго, по нарочно обвинение, спартанците го набедили за нещо и го изпратили в изгнание. Лихас отишъл в Тегея, описал на ковача бедата, в която уж бил изпаднал, и поискал да заживее у него под наем. Ковачът отказвал, но след време Лихас успял да го склони и се нанесъл в ковачницата, след което изкопал гроба, събрал костите и ги пренесъл в Спарта. От тоя момент нататък колчем спартанците и тегейците опитвали сили във война помежду си, спартанците винаги удържали победа и скоро голяма част от Пелопонес била завладяна от тях.
Новели за цар Кир
Пътят към властта
Преди да пристъпи към разказа за цар Кир — основателя на Персийската империя, Херодот отделя място за мидийските царе и разказва как, след упадъка на Асирия в края на VIII в. пр.н.е., Диокес успява да обедини в държава разпокъсаните дотогава мидийски племена и да изведе Мидия на историческата сцена.
Имало един мидиец на име Диокес, син на Фраорт, човек способен, който жадувал да се сдобие с царска власт и ето какво се заел да направи: по него време индийците живеели разпокъсано в села, поради което и цяла Мидия царяло голямо беззаконие, Диокес и по-рано бил тачен в селото си човек, но сега с още по-голямо старание започнал да изслушва и урежда споровете на хората, знаейки, че правдата и неправдата са врагове помежду си. И мидийците от селото, като гледали неговата неподкупност, решили да го изберат за свой съдия. Ала той бил справедлив и безпристрастен само защото целял да заграби властта. Докато действал по този начин, в селото му немалко го хвалели — дотам, щото и из другите села се разчуло, че Диокес е единственият човек, който съди право. И хората, които допреди това се били напатили от нечестни съдии, сега, когато чули за него, заприиждали с радост Диокес да отсъди и техните случаи, докато накрая не търсели вече никой друг.
Все повече и повече дохождали хората, понеже виждали как всеки получава правото си според истината. Диокес обаче, щом усетил, че всичко вървяло добре, обявил, че няма намерение повече да излиза на портата, където до вчера седял и изслушвал тъжбите, и че нямало повече да съди. Каква щяла да му бъде ползата, ако зарежел своите и по цял ден оправял работите на другите хора. Тогава се явили кражби и беззакония, много по-големи от предишните. И като се събрали на едно място мидийци отвсякъде, заели се да помислят как да се справят с положението. Най-много, види се, вземали думата хората на Диокес, като говорели: „Наистина не можем да продължаваме да живеем по старому. Затова нека си изберем човек, който ще царува над нас, и тъй в страната ще има законност. Тогава ние ще можем да си гледаме работите и няма да бъдем прогонвани от беззаконието.“ Съгласили се с тези думи мидийците и решили да си изберат цар.
15
Седем лакътя — около 3.20 м.