Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Силно се понравили нейните думи на воловаря и той се заел незабавно да последва съвета й, като дал на жена си детето, което трябвало да умъртви, а своето, мъртвото, взел, повил го в богато украсените пелени на живото, сложил го в кошчето му, отнесъл го на най-пустото място в планината и го оставил там. Когато дошъл третият ден от подхвърлянето на детето, воловарят поставил един свой помощник да пази мъртвото, слязъл в града, отишъл в дома на Харпаг и казал, че е готов да покаже трупа на детето. Харпаг изпратил най-доверените си телохранители на мястото, уверил се чрез тях, че детето е мъртво, наредил да го погребат и то било погребано — детето на воловаря. А другото, което след време станало известно с името Кир, поела и отгледала жената на воловаря, наричайки го с друго име.
Роден за цар
Но ето че когато детето станало десетгодишно момче, с него се случило нещо, което го издало. Един ден то се заиграло в селото, покрай което били пасбищата на воловаря. Със своите връстници се заиграло. В играта момчетата избрали за свой цар тъкмо него — сина на воловаря, както го знаели. И той веднага взел да се разпорежда и дал на всеки да върши по нещо — едни накарал да строят къщи, други направил свои телохранители, един трябвало да стане „око“ на царя, на втори се паднала честта да бъде негов вестоносец. Едно само от момчетата, участващи в играта, синът на високопоставения персиец Артембар, отказало да извърши възложеното от Кир и той заповядал на другите да го заловят. Те се подчинили и Кир здравата го наложил с камшици. Когато го пуснали, синът на Артембар, изпълнен с ярост, задето се отнесли с него така безцеремонно, слязъл в града и обадил на баща си как си изпатил от Кир, като не казал „от Кир“, понеже не му било още това името, а казал „от сина на царския воловар“. Вбесен от това, Артембар отишъл със сина си при Астиаг и се оплакал за понесеното възмутително оскърбление: „Така страшно пострадахме ние, царю — рекъл той, — от сина на твой роб, на един воловар“ и показал раменете на своя син.
Като чул и видял това, заради честта на Артембар Астиаг намислил да накаже сина на воловаря и изпратил да доведат и двамата. Когато се явили пред него, Астиаг се вгледал в Кир и рекъл: „Значи ти, синът на това нищожество, се осмели да подхвърлиш на такова унижение сина на един от първите ми сановници?“ „Господарю — отвърнало момчето, — с пълно право постъпих с него така. По време на една игра, в която участваше и той, момчетата от селото ме избраха за свой цар, понеже решиха, че за тая работа аз съм най-подходящият. Всички останали пожелаха да изпълнят нарежданията ми, само тоя отказа и не поиска да разбере от дума, заради което и си получи своето. Ако за това аз заслужавам някакво наказание, ето ме — в ръцете ти съм.“
Докато говорело още, Астиаг изведнъж познал момчето — видяло му се, че по черти на лицето прилича на самия него, в отговора му също имало благородство, пък и времето от неговото подхвърляне като че ли се схождало с възрастта на момчето. Потресен от всичко това, Астиаг стоял известно време безмълвен. Когато най-сетне дошъл на себе си, желаейки да отпрати Артембар, та да разпита насаме воловаря, той казал: „Така ще уредя, Артембаре, всичко, че ти и твоят син да няма от какво да сте недоволни.“ Астиаг отпратил по този начин Артембар, а слугите отвели Кир по негово нареждане някъде навътре в двореца. Щом останали насаме с воловаря, Астиаг го попитал откъде е взел момчето и кой му го е дал. Било се родило от него, отвърнал воловарят, и те с майка му още живеели заедно. „Не на добър ум са те научили — рекъл Астиаг, — щом толкова държиш да си докараш големи изтезания!“ И в същото време дал знак на телохранителите да го хванат. Още докато го водели на изтезания, воловарят си казал истината, като почнал от самото начало, и разправил всичко както си било. Накрая ударил на молба да се смилят над него.
Като чул истината, царят не погледнал повече воловаря, страшно се разгневил на Харпаг и заповядал на телохранителите си да го извикат. Щом Харпаг се явил, царят го попитал: „С каква точно смърт ти погуби роденото от дъщеря ми дете, което ти дадох?“ И Харпаг, виждайки вътре воловаря, за да не бъде разобличен и хванат, не свърнал по пътя на лъжата, а казал следното: „Щом взех детето, царю, се заех да помисля как да постъпя според твоята воля и да не се провиня теб, хем да не стана убиец в очите на дъщеря ти и в твоите очи. Затова повиках ей тоя воловар, предадох му детето и му рекох, че сам ти си заповядал да убито. И съвсем не излъгах, като казах това — та нали ти така нареди. Предадох му аз детето, но след като му поръчах да го остави в някоя планинска пустош, да стои и да чака, додето то умре. С какво ли не го заплаших, ако не доведе нещата докрай. Когато воловарят изпълни нарежданията ми и остави детето да умре, аз изпратих на мястото най-верните си евнуси, уверих се чрез тях, че детето е мъртво, сетне го погребах. Така стана, царю, и детето загина от такава смърт.“