Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
И тъй, в своя разказ Харпаг разкрил истината. Тогава Астиаг, прикривайки гнева си от случилото се, най-напред повторил пред него онова, което току-що чул от воловаря, и добавил: „Тъй че детето е останало живо и това е хубаво. Защото мене много ме измъчи хвърлянето на това дете и нелеко понесох обвиненията на дъщеря си. Затова сега, когато случаят е обърнал нещата на добро, най-напред искам да ми пратиш сина си тук, при новодошлия, а после ми бъди гост на угощението след благодарствената жертва, която мисля да принеса на боговете, заслужаващи почит за спасението на детето.“
Щом чул това, Харпаг се поклонил доземи на царя и си тръгнал за в къщи радостен от големия си късмет провинението му да остане ненаказано и да го поканят на гощавка по случай щастливото избавление. Като се пра по най-бързия начин у дома си, той повиква своя син — най-много тринадесетгодишно момче, неговото единствено дете, като му заръчва да отиде в двореца и да прави каквото му нареди Астиаг. А сам той, в голямата си радост, споделил за случилото се с жена си. В това време Астиаг хванал Харпаговия син, когато той се явил при него, и го заклал. Насякъл го след това на парчета, изпекъл една част от месото, а другата сварил, нагласил добре всичко и го оставил приготвено. Като дошло време за угощението, гостите заприиждали, сред тях бил и Харпаг. Пред Астиаг и пред другите гости наредили трапези, отрупани с месо от животни, а пред Харпаг — с месото от собственото му дете — всичко освен главата, нозете и китките, които лежали отделно, похлупени в кошница. Когато Харпаг, изглежда, се бил наситил на яденето, царят го запитал харесала ли му е гощавката и Харпаг отговорил, че му е харесала, и то много. Тогава ония, на които било възложено това, донесли и оставили пред него кошницата с главата, нозете и китките на сина му, после рекли на Харпаг да вдигне похлупака и да вземе отвътре каквото поиска. Харпаг изпълнява, маха похлупака и вижда останките на своя син. Но той не се ужасил от тази гледка и не загубил самообладание. А когато Астиаг го попитал знае ли от месото на кое животно е ял, той отвърнал, че знае и че всичко, което сторел царят, заслужавало одобрение. След този отговор взел останалото месо и си тръгнал към къщи, като възнамерявал, струва ми се, сетне да събере всички останки и да ги погребе.
Така царят наказал Харпаг, но като не могъл да реши как да постъпи с Кир, повикал ония същите маги, които изтълкували съня му тревожно, а когато дошли, ги попитал какво било онова тяхно тълкувание на видението му. Магите потвърдили същото, като казали, че детето щяло да стане цар, ако не загинело, а останело живо. Царят на свой ред им рекъл: „Детето е оцеляло, живо е! То отраснало на полето сред селските момчета. Веднъж те го избрали за цар и то се държало и действало във всичко съвсем като истинските царе — и телохранители си назначило да има, и вестоносци, и пазачи по портите… С останалото също се разпоредило като цар. Кажете ми, накъде мислите, че отива цялата тази работа?“ „Щом детето е останало живо — отвърнали магите — и е било вече цар, без да е имало тук някаква преднамереност, ти не се бой от него. То втори път няма да царува. Защото и от прорицанията нерядко са излизали маловажни неща, що се отнася пък до сънищата — те още по-често се сбъдват в нещо съвсем незначително.“ „Аз също — рекъл Астиаг — съм склонен да мисля, че щом детето е било цар, сънят се е изпълнил и това дете вече не представлява ни най-малка заплаха за мен. Все пак помислете добре и ми дайте съвет как да постъпя тъй, че и за вас, и за моя дом да има най-голяма безопасност.“ На това магите отговорили: „За нас също е важно, царю, властта ти да просъществува. Защото в случай, че отиде у това момче, тя ще премине в чужди ръце, понеже то е персиец. Тогава ние, индийците, ще робуваме и персите няма за нищо да ни имат, понеже сме чужденци. А докато на царския трон си ти, нашият сънародник, ние имаме дял във властта и на големи почести се радваме от твоя страна. Затова всякак трябва да се грижим за теб и за властта ти. И сега, ако бяхме видели нещо застрашително, щяхме да ти го предскажем. Но понеже съновидението се сбъдна в нещо нищожно, нямаме опасения и те подканяме и ти да оставиш своите. А момчето върни на родителите му перси — да е далеч от очите ти.“