Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Персите дошли със сърповете си, както им било наредено. Тогава Кир ги отвел в една трънеста местност, към осемнадесет-двадесет стадия дълга и широка, след което им наредил да я разчистят до края на деня. Когато свършили възложената работа, Кир издал втора заповед: на следния ден да дойдат изкъпани. Тогава той събрал на едно място овцете, козите и кравите от бащините си стада, заклал ги и ги приготвил за посрещане на персите. Доставил също вино и погачи от най-чисто брашно. Когато на следния ден персите дошли, Кир ги поканил да се разположат на една морава, да ядат и да пият, а като привършили с угощението, ги попитал коя работа им е харесала повече — вчерашната или днешната. Персите отвърнали, че била голяма разликата от едното до другото — предният ден им донесъл единствено тегла, а днешният — само блага. Тогава Кир се хванал за думите им и разкрил истинските си намерения: „Така ще стане с вас, перси — казал той. — Подчините ли се на мене, освен тези, ще имате хиляди други блага, без да сетите робска мъка. Не се ли подчините, очакват ви безброй мъки, подобни на вчерашните. Затова тръгнете след мен и бъдете свободни! Защото аз, уверявам ви, съм определен по божи жребий да поема в ръцете си това дело, пък и вие, мисля, не сте по-малко способни от мидийците както на бойното поле, така и във всичко останало. При това положение незабавно се вдигайте на бунт срещу Астиаг!“
А персите открай време роптаели против господството на мидийците, затова сега, когато се сдобили с предводител, го последвали на драго сърце. Щом Астиаг узнал какво върши Кир, изпратил човек да го повика, ала Кир накарал пратеника да предаде на царя, че ще се яви при него по-рано, отколкото сам Астиаг иска. Като чул тези думи, Астиаг въоръжил всички индийци и, сякаш богозаслепен, посочил за техен военачалник Харпаг, забравяйки какво му е причинил. Когато се смесили в битка с персите, едни от мидийците — ония, които не били в течение на нещата, приели боя, други минали направо на страната на персите, а мнозинството се престорили на уплашени и побягнали.
Като научил за позорното разпадане на индийската войска, Астиаг се заканил на Кир, казвайки: „Въпреки всичко Кир няма дълго да се радва!“ Това казал царят и веднага набучил на кол сънегадателите-маги, които го увещали да пусне Кир на свобода. Сетне въоръжил младо и старо от останалите мъже в Екбатана, извел ги срещу персите и дал битка, в която претърпял поражение, войската му била унищожена и сам Астиаг паднал в плен.
Тогава Харпаг, като застанал пред пленника, започнал да му се подиграва и да злорадства — какви ли не обидни думи отправил към него, ала особено наблягал на угощението, което му дал Астиаг с месото на собствения му син. После попитал как му се вижда робството след царуването. А Астиаг го погледнал в очите и на свой ред запитал защо иска да представи за свой успеха на Кир. Заслугата с пълно право се падала нему, казал Харпаг, понеже самият той бил написал посланието за бунт. Астиаг тогава го обявил за най-глупавия и непочтен човек — за най-глупав наистина, понеже предоставил властта другиму, макар че сам можел да стане цар, щом постигнатото се дължало тъкмо на него, а за най-непочтен, задето по причина на угощението превърнал мидийците в роби — ако царската власт на всяка цена трябвало да не остава в него, а да се вземе от друг, щяло да бъде по-почтено благо да се прехвърли на някой мидиец, а не на някои персиец. А то сега мидийците, без да са имали вина за това, от господари били станали роби, докато персите, доскоро — роби на мидийците, станали сега господари.
Ето по този начин Астиаг бил свален от престола, след като царувал цели тридесет и пет години, и мидийците, поради неговата жестокост, преклонили глава пред персите. Кир задържал при себе си Астиаг и не му причинил никакво друго зло до края на живота му.
Смъртта на Кир
Една след друга под властта на персите падат Лидия, Вавилония, Асирия, Сирия и Палестина, след което в 529 г. пр.н.е. Кир предприема поход срещу скитското племе масагети.
На запад морето, наричано Каспийско, опира в Кавказ, а към зората и изгрева на слънцето следва обширна неизгледна равнина. От тази именно обширна равнина немалък дял владеят масагетите, срещу които Кир пожелал да воюва, подтикван от много, и при това силни подбуди: неговото рождение най-напред — той вярвал, че е нещо повече от човек, после — успехите, които добил в досегашните войни. Защото накъдето н да се отправел Кир да воюва, не било по силите на никое племе да избяга.