Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Веднага заспорили кого да турят за цар. Диокес бил онзи, когото повечето хвалели и предлагали, докато накрая го провъзгласили за цар. Той тутакси се разпоредил да му построят дворец, подходящ за царуване, и да го подсигурят с телохранители. Мидийците така и направили — вдигнали големи и здрави палати на онова място в Мидия, което определил той, дали му да си подбере и телохранители от цяла Мидия. След време, когато стъпил здраво на царския трон, Диокес заставил мидийците да изградят цял един град, напрягайки всичките си сили, а за селцата си много-много да не мислят. Мидийците и този път изпълняват всичко и издигат подобно на вместени един в друг обръчи големите и яки стени на столицата, която и до днес носи и Екбатана. Крепостта е така замислена, че всяка стена се подава над външната само с бойниците си. Мястото, разположено на едно възвишение, също помага донякъде за подобно укрепяване, но повечето е постигнато от човешка ръка. Стените са на брой седем, зад най-вътрешната са разположени дворците и съкровищниците. Най-дългата по обиколка от тях е речи колкото атинските градски стени. На първата стена бойниците са бели, на следващата — черни, на третата — червени, на четвъртата — сини, а на петата — оранжеви. Всички те са изградени от тухли, покрити с цветна глеч. А от двете най-вътрешни стени едната има посребрени бойници, другата пък — позлатени. По такъв именно начин Диокес обградил с крепост себе си и своя дворец, а на простолюдието заповядал да се посели околовръст стените. След като било построено всичко, Диокес пръв от царете въвел следните порядки: никой няма право да влиза при царя; всяко вземане-даване с него да става чрез пратеници; никой не бива да вижда царя; също така човек да се смее в негово присъствие и особено да плюе — това било забранено всекиму. Диокес оградил собствената си особа с такава важност, та да не могат неговите връстници, с които отраснал заедно и които не били по-долу от него по потекло, нито по мъжки достойнства, като го видят, да ги заболи и да скроят заговор — не го ли виждали, те щели да го мислят за изключителен.
Като уредил така своето царство и се закрепил на властта, Диокес започнал строго да въздава право. Хората пращали написани жалбите си до него в двореца, а той отсъждал донесените случаи и ги връщал. Царят давал присъдите си по този начин, но и в останалото въвел ред — из цялото царство дебнели и подслушвали негови хора. Чуел ли, че някой е извършил престъпление изпращал да повикат виновника и го наказвал според вината със заслуженото. Така Диокес обединил мидийците и станал техен цар.
Спасението на едно подхвърлено дете
Диокес и мидийските царе след него успяват да наложат властта си над цяла тогавашна Азия, подир което в 585 г. пр.н.е. на престола се възкачва последният мидийски цар — Астиаг.
Астиаг имал дъщеря — Мандане й било името. Присънило му се веднъж как от нейната утроба шурнала толкова много вода, че не само да залее столицата, а да наводни цяла Азия. Доверил той съня си на сънегадателите-маги16 и много се изплашил, когато чул най-подробно истината от тях. Затова и по-късно, щом дошло времето за женене на Мандане, царят, уплашен от видяното насън, не я дал за жена на някой достоен за нея мидиец, а я дал на един персиец по име Камбис, за когото узнал, че е с нелошо потекло и по характер е мирен и който отстъпвал доста по положение даже на индийците от средна ръка.
Не минала година, откакто Мандане станала жена на Камбис, и Астиаг сънувал нов сън — присънило му се, че от слабините на дъщеря му избуява лозница и тая лозница запълзява над цяла Азия. След като доверил на гадателите и този сън, царят изпратил да доведат от Персия Мандане, която чакала дете, и щом пристигнала, незабавно я затворил под стража. Той искал да погуби новороденото, защото сънегадателите-маги, тълкувайки съня, видели в него знак, че мъжката рожба на дъщеря му ще се възцари на негово място в Мидия. Астиаг тъкмо от това искал да се предварди. Затова, щом се родил Кир, той повикал Харпаг — най-близкия и доверен нему мидиец, комуто поверявал всички свои дела, и му рекъл: „Харпаге, да не си допуснал нехайство в работата, която ти възложа! И да не ме измамиш заради някой друг и вкараш сам себе си после в голяма беля! Вземи детето, което Мандане роди, отнеси го в дома си и го убий. Сетне го погреби както намериш за добре.“ „Царю — отвръща Харпаг, — нима досега си забелязал неблагодарност в човека пред теб? Бъди спокоен — той и занапред ще внимава да не се провини никак пред тебе. Щом волята ти е такава, за мен остава да я изпълня най-старателно,“
16
Магите били членове на жреческото съсловие в Месопотамия; в български е навлязло библейското им наименование „влъхви“.