Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Зарадвал се Астиаг, като чул това, повикал Кир и му рекъл: „Аз постъпих зле с теб, дете мое, подведен от едно съновидение, от което нищо не излезе, но ти има късмет да останеш жив. Иди си сега със здраве в Персия. Ще изпратя хора да те придружат, а като пристигнеш, ще откриеш там своя татко и майка си — истинските, а не Митрадат, воловаря, и жена му.“
С тези думи Астиаг изпратил Кир и той се завърнал в дома на Камбис. Родителите му, които го мислели за умрял веднага след раждането, го приели и щом разбрали, че това е той, запрегръщали го горещо, сетне го разпитали как тъй е останал жив. Тогава Кир им разказал, че едва по пътя узнал за истинската си участ — до преди това не я знаел и живеел в най-голямо заблуждение — мислел, че е син на Астиаговия воловар. Ала по пътя насам научил цялата истина от своите придружители. Кир разказал и как бил отгледан от жената на воловаря, като през цялото време я хвалел и нейното име не слизало от устата му — Кюао била всичко за него. Родителите му обаче използвали това име, за да излезе божествено оцеляването на техния син, като пуснали слух сред персите, че подхвърленият Кир бил откърмен от кучка18.
Отмъщението на Харпаг
Когато след време Кир възмъжал, станал най-храбър и обичан измежду връстниците си. Харпаг започнал да му праща подаръци, за да го спечели на своя страна, понеже жадувал да си отмъсти на Астиаг, а в положението, в което бил, той не виждал как може със свои сили да постигне това. Ето защо, като го гледал, че отраства, потърсил съюзник в Кир, чиито патила били подобни на неговите. Още преди това Харпаг успял да стори следното: срещнал се поотделно с всички мидийски първенци, които били недоволни от жестокото управление на царя, и сполучил да ги убеди, че начело с Кир трябва да свалят Астиаг от престола. След като извършил тези приготовления, Харпаг се решил да разкрие замисъла си пред Кир, който живеел в Персия. Но тъй като пътищата се охранявали и нямало как другояче да му съобщи, ето какво измислил: взел един заек, разпорил корема му, без да му порази козината, и както бил отворен, поставил вътре писмото, в което написал каквото трябва. Сетне съшил корема на заека, дал го на най-доверения си роб заедно с една ловна мрежа, та да може да мине за ловец, и го изпратил в Персия. Заръчал му да предаде заека на Кир и да му съобщи устно, че трябва да го разпори собственоръчно и докато прави това, да няма никой около него.
Заповедта била изпълнена незабавно, Кир получил заека, разпрал корема му, видял писмото вътре и го прочел. А в посланието се казвало следното:
„Сине Камбисов, ако не бяха боговете, които явно се грижат за теб, ти никога нямаше да преминеш през големите премеждия. Отмъсти сега на своя убиец Астиаг19! Ти щеше да си мъртъв — Астиаг искаше това, ала остана жив с помощта на боговете и с моя помощ. Ти, мисля, отдавна си узнал всичко за това, как се отнесе с теб Астиаг и как аз самият пострадах от него, задето не те умъртвих, а те дадох на воловаря. Затова ме послушай и стига да поискаш, ще завладееш цялото това царство, което сега Астиаг владее. Накарай само персите да се разбунтуват и поведи войска срещу Мидия! Дали Астиаг ще посочи мен или друг знатен мидиец да командва войската срещу теб — все едно, онова, което сме намислили, ще стане. Защото индийците първи ще отстъпят от него и като застанат на твоя страна, ще се опитат да свалят Астиаг. Та при нас всичко е в пълна готовност, тъй че направи каквото ти казвам, и то колкото се може по-скоро.“
След като прочел писмото, Кир се размислил как най-хитро да накара персите да се разбунтуват, и като мислил, решил, че е най-целесъобразно да постъпи по следния именно начин: записал на свитък онова, което искал, после свикал събрание на персите, разгънал свитъка и прочел от него, че Астиаг го назначава военачалник на Персия: „А сега, перси, вървете — добавил Кир — и всеки да се върне със сърп.“ Тъй повелил той, а персийските племена са много. Кир успял да събере и накара да се вдигнат на бунт срещу Мидия онези племена, от които били зависими останалите перси, а именно — пасаргадите, марафийците и маспийците. От тях най-благородни са пасаргадите, към които спада и родът на Ахеменидите. От него пък водят началото си персийските царе. Останалите персийски племена, следните: пантиаляни, дерусиани и карманийци — те всички са земеделци, докато даите, мардите, дропийците и сагартийците са чергари.
18
Кучето било почитано като свещено животно в Месопотамия. Според една още по-стара легенда, от която Херодот вероятно е взел мотива, акадският цар Саргон също бил откърмен от кучка.
19
„Твоят убиец Астиаг“ — убиецът по умисъл е представен за действителен убиец.