Исторически новели

Лидиецо, царю на много люде, наивнико голям, о Крезе, не пожелавай във двореца си да чуеш как у сина ти се явява гласа за който много си се молил, а няма ли го, по-добре ще е за тебе — в ден недобър ще проговори той.

И наистина, додето превземали града, един персиец, който не знаел, че насреща му стои Крез, се впуснал да го убие, но Крез, макар да видял, че срещу него ре спуска враг, при мисълта за близкия край не се възпротивил, пък и му било все едно дали ще умре от удара. Тогава немият му син, който видял налитащия персиец, от ужас и покруса отприщил глас и викнал: „Човече, не убивай Крез!“ С тези думи той най-подир проговорил и повече не загубил говор до края на живота си.

Персите превзели най-сетне Сарди, пленили и самия Крез, след като четиринадесет години царувал и четиринадесет дни бил обсаден. И както било в предсказанието, унищожена била голяма държава — неговата собствена. Със залавянето му персите го отвели пред Кир, който заповядал да издигнат огромна клада и да качат отгоре й окования във вериги Крез заедно дважди по седем лидийци до него, било защото Кир се гласял да ги изгори като първа плячка в жертва на един или друг бог, било че искал да изпълни някакъв оброк, или понеже научил колко набожен е Крез и го покачил на кладата, за да види дали някое божество няма да го избави от изгаряне. По този начин постъпил той, а Крез, който вече стоял отгоре на кладата, си спомнил в голямата своя злочестина мисълта, изказана пред него от Солон по божие внушение: „Никой човек, докато живее, не е щастлив.“ Веднага след това, обзет от тази мисъл, той въздъхнал издълбоко, простенал и подир дълго мълчание изрекъл три пъти името „Солон“. Кир го чул, наредил на преводачите да попитат кого призовава Крез с това име и те, като се приближили, го запитали. Крез известно време мълчал и не отговарял. След туй обаче го заставили и той рекъл: „Човека, с когото какво ли не бих дал да можеше да поговори всеки владетел.“ Но тъй като дал несмислен за тях отговор, запитали го да изясни казаното. Те настоявали и не го оставяли на мира, докато не разказал накрая как преди време дошъл един атинянин — Солон, и след като опознал цялото му богатство и щастие, с такива и такива думи ги омаловажил, и още как с Крез се случило всичко, за което говорел Солон, като имал пред вид повече цялото човечество, а не само него и най-вече ония, които си мислели, че са щастливи. Докато Крез разказвал, кладата, вече запалена, се разгоряла по краищата. И Кир, който чул от преводачите какво казал Крез, отстъпил от решението си, понеже осъзнал, че и сам той е човек, а сега другиго иска да предаде жив на огъня — човека, който се радвал на благополучие не по-малко от неговото. Освен това го било страх от възмездие и като размислил, че у хората всяко нещо е несигурно, заповядал незабавно да угасят пламтящия огън и да свалят Крез, а и лидийците с него. Но ония, които се опитали, вече не могли да се справят с огъня.