Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)

Във второ отделение изучават наизуст кратки текстове от книгата на Юрий Венелин (1802–1839) „Древните и сегашните българи“ (1829), смятане, събиране, изваждане, деление и умножение, историята на Светото писание: Сътворяването на света, Адам и Ева в рая, Рождество Христово, Възкресение Христово, Възнесение Христово. Тук заслужава да отбележим един много интересен факт в нейната учителска работа. Докато по време на църковна служба мъжете застават от дясната страна на храма, то жените са винаги от лявата. Но в училище разделянето на половете в обучението е било без значение за нея. Важното е те да усвояват онова, което тя преподава. Затова, че е преподавала на момчета и момичета без да ги разделя в отделни групи, което по онова време е било необичайно, пише и Зина Маркова в статията си „За българско училище и църква в Родопите“ (1974), подчертавайки изключителната взискателност на младата учителка и в същото време необикновената й обич към децата. За нея те са всичко. Цялото си време посвещава на тях, защото добре разбира, че Родопите се нуждаят от млади хора, които ще променят не само себе си, но и родителите си. За Рада Казалийска те са богатството на планината, поради което в учителската си професия тя влага цялата си душа.

Особено забележителни са думите на даскал Ботьо Петков, които й дават подтик за работа: „Бъди истинска боркиня и вярна на своя народ, посвети го в книгата, която дава сили, ум и криле, а оттам ще дойде и нашата свобода“. Тъй като той има съществен принос за духовното съзряване на Рада Казалийска налага се да дадем по-ясна картина на физическия и духовен ръст на тази необикновена личност. Даскал Ботьо Петков бил висок. Вероятно на него прилича и синът му Христо Ботев, един колос в българската литература. За него поетът Иван Вазов пише: „Аз и сега го гледам във въображението си, като ходи замислен из училищния двор, с бавен и тежък ход… Виждам го и в часове на духовен подем, в тържествени дни, когато пред хилядното множество държеше с младежки жар пламенни речи…“

Друг негов ученик на име Иван Г. Бракалов пише за своя калоферски учител следното: „Обесненията му бяха кратки и ясни, а задачите решаваше с голяма сигурност и последователност, от по-лесните към по-мъчните и от познатото към непознатото. Всеки негов преподаден и изпитан урок, внасяше нещо ново в съзнанието ни, въобще спомагаше за правилното образуване на нашия мироглед. Служеше си повече със съвети и понякога с ирония, като казваше на мързеливите ученици: «Да може учението да се налее с фуния в ушите ви, добре ще бъде за вас».“

Спорният въпрос, който днес местните родопски изследователи на живота и творчеството на Рада Казалийска поставят, е: бил ли е Ботьо Петков учител на Рада Казалийска или не?

В книгата си „Калофер в миналото“ (С., 1972 г.) авторът й Никола Начов на с. 114, пише следното: „Около 1839 г. в Калофер дошъл за учител момъкът Ботьо Петков от Карлово и започнал учителската си дейност «с перо остро и гореща реч». По това време губернаторът на Одеса граф Воронцов, воден от желанието да помогне на българите за по-скорошно просвещение, издейства от правителството четири стипендии, които да се ползват от българчета за учение в Одеската семинария. Научавайки това, Ботьо Петков изпраща писмена молба до българските търговци в Одеса за съдействие да бъде един от тези момчета. И желанието му се сбъдва. След приключване на учебната година той заминава за Одеса, за да се запише в Духовната семинария. Там престоява около две години, след което се връща и продължава учителската си работа в Калофер.“ За това споменава и Михаил Арнаудов, като нарежда Ботю Петков между „първите степендианти“. Има една сцена в първия роман в нашата литература „Под игото“ (1894) от Иван Вазов с годишен изпит на ученички, чиято учителка случайно или не, носи името Рада Госпожина. Романът е писан по време, когато авторът е в Одеса, но това не означава, че той преди да замине, а защо не и там, да е чувал за първата учителка в Родопите, а прототип на героинята му да е учителката Рада Казалийска. Дали не са подходящи за случая думите: неведоми са пътищата твои Господи! Знаем ли. Авторът може случайно да е избрал това име, но защо пък да не е прототип на поетесата — учителка. Още повече, че самият писател е родом от Сопот.