Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Присъстващите обаче затропаха с крака, отначало бавно, сетне по-бързо, докато звукът премина в ожесточено барабанене като от градушка. Овърхолсър се огледа от гняв, лицето му бе станало почти пурпурно.
— Искам да говоря! — изкрещя. — Чуйте ме, моля.
Заляха го възгласи „Не, не“, „Не сега“, „Джафърдс държи перото“ и „Сядай и слушай“. Тян си каза, че сай Овърхолсър най-после ще научи — макар и твърде късно, че хората винаги таят дълбока омраза към най-богатия си и преуспял съгражданин. По-бедните и по-посредствените (двете най-често бяха свързани) докосваха почтително шапките си за поздрав при преминаването на богаташите, седнали в каруци и файтони, подаряваха им прасенца или телета за благодарност, задето са изпратили работниците си да им помогнат при строежа на къща или хамбар, приветстваха ги, че са отпуснали средства за закупуването на пианото, съхраняващо се в музикалния салон на Павилиона, но сега с огромно задоволство тропаха с крака, за да отнемат думата на Овърхолсър.
Овърхолсър, несвикнал на такова отношение, се опита още веднъж:
— Дай ми перото, моля!
— Не — отсече Тян. — По-късно.
Последваха възгласи на одобрение, главно от дребните земевладелци и ратаите. Манихейците мълчаха. Бяха се скупчили толкова близко един до друг, че приличаха на тъмносиньо мастилено петно по средата на залата. Явно развоят на нещата не им се нравеше. Вон Айзенхарт и Диего Адамс пък се приближиха до Овърхолсър и му зашепнаха нещо.
„Дадоха ти възможност — помисли си Тян, — не я пропускай.“
Вдигна перото, гласовете стихнаха.
— Всеки ще има възможност да се изкаже — заяви той. — Чуйте какво мисля: можем да оставим нещата така, да се примирим, докато Вълците отвеждат децата ни. Те…
— Те винаги ни ги връщат — обади се плахо един ратай на име Фарън Посела.
— Връщат буци плът! — изкрещя Тян.
Последваха няколко възгласа „чуйте го“, но не бяха достатъчно, доколкото можеше да прецени. Далеч не достатъчно. Все още.
Той понижи глас. Не искаше да ги сплашва. Овърхолсър се бе опитал и не беше успял, въпреки авторитета си на човек, притежаващ стотици декари земя.
— Връщат буци плът. И какво? Какво означава това за нас? Някои биха казали „нищо“ — Вълците са били винаги част от живота в Кала Брин Стърджис като бурите или земетресенията. Само че това не е вярно. Появили са се преди шест поколения, не по-рано. А Кала е създаден преди повече от хиляда години.
Старият кльощав манихеец със злобните очички се надигна:
— Право казва, хора. По тези земи са живели земеделци и сред тях манихейци много преди настъпването на мрака в Тъндърклап и появата на Вълците.
Присъстващите учудено се спогледаха. Старецът явно остана доволен от реакцията им, кимна и седна.
— Значи от гледна точка на историческото време Вълците са се появили сравнително скоро — продължи Тян. — Идвали са около шест пъти за сто и двайсет или сто и четирийсет години. Кой знае? Защото, както знаете, времето е някак изкривено. — Хората замърмориха. Някои кимнаха. — Във всеки случай идват веднъж на едно поколение.
Около Овърхолсър, Айзенхарт и Адамс се събираше враждебна групичка. Бен Слайтман вероятно също ги подкрепяше. Тян не можеше да убеди тези мъже в правотата си, дори да беше сладкодумен като ангел. Е, ще мине и без тях… — може би. Ако спечели останалите.
— Идват веднъж на всяко поколение и колко деца отвличат? Трийсетина? Четирийсет? Сай Овърхолсър може да няма малки деца, но аз имам. Не една двойка близнаци, а две. Хедон и Хеда, Лиман и Лия. Обичам и четирите, обаче след месец две ще ми бъдат отнети. А когато се върнат, ще бъдат тъпоумни. Каквато и искрица да определя човешкото в нас, тя ще е изгаснала завинаги.
— Истина е, истина е — отекна из цялата зала.
— Колко от вас имат близнаци, които нямат косми на другите места, освен на главите им? — попита Тян. — Вдигнете ръце!
Шестима мъже вдигнаха ръце. После осем. Дузина. Всеки път, когато си казваше, че няма повече, още нечия ръка сякаш изникваше от тълпата. Преброи двайсет и две, което беше отличен резултат предвид факта, че присъстваха и хора без деца. Овърхолсър очевидно остана удивен от големия брой. Диего Адамс също гласува, Тян със задоволство забеляза, че леко се е отдръпнал от Овърхолсър, Айзенхарт и Слайтман. Трима манихейци също бяха вдигнали ръце. Хорхе Естрада. Луис Хейкокс. И много други, което не беше никак учудващо; той познаваше всички. Или почти всички с изключение на неколцина ратаи, които обикаляха дребните стопанства и се хващаха на работа временно срещу скромно възнаграждение и храна.