Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Света Богородице — обади се някой, — Господ е с теб. Благословен да е плодът на утробата ти, И…
— Затваряй си устата — сопна се Калахан. — Запази си думите за неделя. — Очите му бяха като сини искрици. — Защото тази нощ няма да се занимаваме с Господ, Богородица и Исус Човека. Няма да се занимаваме и с огнепръчките и прехващачите на Вълците. Трябва да се съпротивлявате. Вие сте мъжете на Кала, нали? Тогава се дръжте като мъже. Не като кучета, които пълзят по корем и лижат обувките на жестокия си господар.
Овърхолсър почервеня като рак и понечи да се изправи. Диего Адамс го хвана за ръката и му прошепна нещо. За миг Овърхолсър остана приклекнал, сетне си седна. Адамс се изправи.
— Добре звучи, падре — заговори с изразен акцент. — Храбро. Но все пак остават няколко въпроса. Хейкокс зададе един от тях. Как земеделци като нас ще се изправят срещу въоръжени до зъби убийци?
— Като наемем бойци — отвърна Калахан.
Последва миг на неловко мълчание. Сякаш Стареца бе проговорил на неразбираем език. Накрая Диего Адамс рече предпазливо:
— Не разбирам.
— Естествено, че няма да разбереш. Затова млъквай и слушай по-умните от теб. Селяко Адамс и всички останали, слушайте внимателно. На по-малко от шест дни езда на северозапад оттук по Пътя на Лъча идват трима стрелци и един чирак. Движат се на югоизток. — Той се усмихна на удивлението им и се обърна към Слайтман. — Чиракът не е много по-голям от твоя Бен, но вече е бърз като змия и сее смърт като скорпион. Другите са още по-бързи и смъртоносни. Научих го от Анди, който ги е видял. Искате тежка артилерия ли? Ето ви я. Гарантирам ви, че няма да сгрешите с тях.
Овърхолсър не издържа и скочи на крака. Лицето му гореше, като че ли беше трескав. Огромното му шкембе се тресеше.
— Що за бабини деветини са това? — тросна се. — Ако изобщо са съществували такива мъже, те са изчезнали с Гилеад. А Гилеад не съществува от хиляда години.
Никой не се обади, за да го подкрепи или обори. Присъстващите още бяха като хипнотизирани от звученето на тази митична дума: стрелци.
— Грешиш — каза Калахан, — но няма да спорим. Предлагам да отидем и сами да се уверим. Достатъчен е малък отряд. Джафърдс… аз… и какво ще кажеш да вземем и теб, Овърхолсър? Искаш ли да дойдеш?
— Стрелци не съществуват. — изрева Овърхолсър.
Зад него Хорхе Естрада се изправи:
— Татко Калахан, Господ да ти даде милостта си… — … и на теб, Хорхе.
— … но дори тези хора наистина да са стрелци, как трима ще се изправят срещу четирийсет или шейсет? Не четирийсет или шейсет нормални мъже, а четирийсет или шейсет Вълка!
— Чуйте го, това е разумно! — провикна се Ибън Тук.
— И откъде-накъде ще се съгласят да се бият на наша страна? — продължи Естрада. — Изкарваме колкото да преживеем годината, не повече. Какво можем да им предложим освен топла храна? Кой ще рискува живота си за една гощавка?
— Истина е, истина е! — в един глас извикаха Телфорд, Овърхолсър и Айзенхарт.
Други затропаха равномерно по пода. Стареца изчака шумът да утихне и отвърна:
— У нас имам книги. Половин дузина.
Макар че това бе известно на повечето, споменаването на книги — толкова много хартия — извика възклицания на страхопочитание.
— Според една от тях на стрелците е забранено да взимат възнаграждение за услугите си. Вероятно защото са потомци на Артур Елд.
— Елд! Елд! — зашепнаха манихейците, неколцина вдигнаха юмруци, изпъвайки показалците и кутретата си.
„Хващай бика за рогата — помисли си Стареца. — Напред, Тексас.“ Успя обаче да сдържи смеха си, по устните му се изписа само лека усмивка.
— За юнаци, които обикалят земята и вършат добрини ли говорим? — попита с насмешка Телфорд. — Прекалено си стар, за да вярваш на такива приказки, татко.
— Не юнаци — поправи го търпеливо Стареца. — Стрелци.
— Как трима мъже ще се изправят срещу Вълците? — п пита Тян.
Според Анди един от стрелците беше жена, но Калахан реши да не разбунва допълнително духовете (макар че от чисто злорадство му се искаше да го направи).
— Този въпрос ще зададем на техния дин, Тян. Освен това те няма да се бият само за една топла вечеря. Не.
— За какво друго? — поинтересува се Бъки Хавиер.
Калахан смяташе, че стрелците много ще се заинтересуват от онова, което лежеше под дъските на църквата му. Стареца, който преди много време бе избягал от един град на име Джерусалемс Лот в един друг свят, искаше да се отърве от него. Ако не го стореше скоро, то щеше да го погуби.