Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Стиснала глава между дланите си, Мариса захлипа дрезгаво. Сълзите се стичаха по лицето й и мокреха перлите и диамантите около гърлото й. Беше съвсем сама. Впримчена в красив пищен кошмар, в който чудовищата носеха смокинги и кадифени сака, а лешоядите, протегнали хищни нокти, за да й избодат очите, се спускаха отгоре й, плющейки с крила от сатен и коприна. Тя си пое дълбоко дъх и се опита да овладее дишането си. „Спокойно... спокойно. Добре си. И преди си се чувствала така."
След известно време сведе поглед към тоалетната чиния. Беше изработена от чисто злато и водата, раздвижена от нейните сълзи, сияеше като огряна от слънчеви лъчи. Внезапно Мариса усети, че плочките на пода й убиват. Че корсетът се впива в тялото й. И че кожата й лепне от влага.
Вдигна глава и се огледа наоколо. Я виж ти! Беше избрала любимата си баня за своя срив, онази, украсена като яйцето с момините сълзи. Беше седяла надвесена над тоалетната чиния, заобиколена от нежнорозови стени, покрити с ръчно изрисувани зелени вейки и ситни, бели цветчета. Подът и умивалникът бяха от розов мрамор, изпъстрен с бели и кремави жилки. Аплиците бяха от злато.
Колко очарователно. Съвършеното място за пристъп на паника. От друга страна, истерията си подхождаше с абсолютно всичко, нали? Класика в жанра.
Мариса се оттласна от пода, завъртя кранчето на чешмата и се свлече в малкия, облечен в коприна стол в ъгъла. Роклята й се разстла около нея, сякаш беше животно, което най-сетне можеше да си почине, сега, когато драмата беше свършила.
Погледна се в огледалото. По лицето й бяха избили петна, носът й беше зачервен. Гримът й беше съсипан, косата й бе в безпорядък.
Значи така изглеждаше в действителност - нищо чудно, че всички в глимера я презираха. Незнайно как, те бяха разбрали истината за нея.
Господи... сигурно затова Бъч не я искаше...
„О, по дяволите, не!"
Последното, от което се нуждаеше в този момент, беше да мисли за него. Това, което трябваше да стори, бе да оправи външния си вид, доколкото бе възможно, и да избяга в стаята си. Вярно, да се крие, не беше никак привлекателно, но нима тя самата беше привлекателна?
Тъкмо посягаше към косата си, когато чу вратата на салона да се отваря. Откъм балната зала нахлу вълна от камерна музика, само за да затихне миг по-късно, когато вратата отново се затвори.
Страхотно! Сега не можеше да се измъкне. Все пак, може би беше само една жена, така че поне не трябваше да се тревожи да не подслуша нечий разговор.
- Не мога да повярвам, че разлях вино върху шала си, Санима.
Прекрасно - освен страхливка, беше и подслушвачка!
-Не си личи - отговори Санима. - Все пак, слава на Скрайб Върджин, че го видя, преди някой друг да е забелязал. Ей сега ще го почистим с малко вода.
Мариса тръсна глава, за да се съсредоточи.
„ Не мисли за тях, просто си оправи косата. И в името на Скрайб Върджин, почисти тази размазана спирала. Приличаш на миеща мечка."
Тя взе една кърпа и тихичко я намокри, докато двете жени влизаха в банята срещу нейната. Очевидно бяха оставили вратата открехната, защото гласовете им се чуваха съвсем ясно.
- Ами ако някой все пак забележи?
- Ш-ш-шт... нека свалим шала... о, Господи! - възклицанието беше придружено от кратък смях. - Вратът ти!
По-младата жена понижи глас и зашепна възторжено:
- Марлус беше. Откакто миналия месец се обвързахме, той е просто...
Този път и двете се разсмяха.
- Често ли идва при теб през деня? - попита Санима, гласът й беше едновременно възхитен и заговорнически.
- О, да. Когато каза, че иска спалните ни да са свързани, първоначално не разбрах защо. Сега обаче знам. Той е... ненаситен. И то не само... не само за кръв.
Мариса замря с кърпата под едното си око. Само веднъж бе почувствала някой мъж да я жадува. Една целувка, само една... скътана грижливо в спомените й. Щеше да отиде в гроба девствена и това мимолетно докосване до устните й щеше да бъде единственото й еротично преживяване.
Бъч 0'Нийл. Бъч я беше целунал с...
„Престани!"
Тя се зае с другата половина на лицето си.
- Прекрасно е да си току-що омъжена. Но не бива да допускаш някой да забележи белезите. Кожата ти е обезобразена.
- Ето защо толкова бързах да дойда тук. Ами ако някой ми беше казал да си махна шала заради петното от вино?
Беше изречено с ужас, с какъвто обикновено се говореше за инциденти с хладно оръжие.
Макар че, като познаваше глимера, Мариса отлично разбираше защо някой би искал да избегне изпитателните им погледи.