Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Аз ви давам тези необходими пълномощия от името на аятолаха — заяви мъжът сърдито. — Аятолахът е единствената власт в Иран.
— В такъв случай няма да ви е трудно да вземете хеликоптер от иранската армия или от военновъздушните ви сили…
— Млъкнете! Имахте честта да бъдете помолени. Ще направите, както ви казах. В името на Аллаха комитетът реши, че вие ще доставите 212 с най-добрите ви пилоти да закарат аятолаха там, където ви наредим, когато ви наредим, както ви наредим.
Това беше първият път, когато Макайвър влезе в конфронтация с човек от комитетите — малки групи от млади фундаменталисти — които се бяха появили неизвестно откъде в момента, в който шахът беше напуснал Иран, във всяко селище, селце, град, за да заграбят властта, нападайки полицейските участъци, повеждайки тълпата по улиците, поемайки контрола там, където можеха. В повечето случаи ги водеше молла. Но не винаги. Говореше се, че в абаданските петролни полета комитетите се състоят от леви федаини — и по-точно от „онези, които са готови да се жертвуват“.
— Ще се подчините! — Мъжът набута револвера си в лицето му.
— Аз, разбира се, съм поласкан от вашето доверие — каза Макайвър. Беше заобиколен от натрапниците, обгръщаше го тежката миризма на пот и непрани дрехи. — Ще помоля правителството за разре…
— Правителството на Бахтияр е незаконно и неприемливо за народа — изрева мъжът. Останалите също се развикаха. Положението ставаше застрашително. Щракна предпазител на автомат. — Ще се съгласите или в противен случай комитетът ще предприеме по-нататъшни действия!
Макайвър изпрати телекс на Андрю Гавалан в Абърдийн. Анди веднага даде съгласието си, при условие че иранските партньори на С-Г одобрят. Партньорите не можеха да бъдат открити. Отчаян, Макайвър се обърна за съвет към британското посолство.
— Е, момчето ми, ти положително можеш да се обърнеш към правителството, официално или неофициално, но никога няма да получиш отговор. Ние дори не сме сигурни, че те наистина ще му позволят да капне или пък че военновъздушните сили няма да вземат нещата в свои ръце. В края на краищата, това приятелче си е чиста проба революционер, който открито призовава към бунтове срещу законното правителство, което всички признават, включително и правителството на Нейно Величество. И в двата случая, ако си толкова глупав, че да питаш, правителството сигурно ще си спомни, че си го поставил в нелепо положение, и си обречен, както и да постъпиш.
Накрая Макайвър намери приемливо за комитета компромисно решение.
В края на краищата — посочи той е огромно облекчение, — ще изглежда много странно, ако британски самолет докара вашия завръщаш се водач. Положително би било по-добре, ако бъде в самолет на иранските военновъздушни сили, пилотиран от иранец. Аз, разбира се ще ви изпратя един от моите пилоти да му помага, даже двама, в случай че стане нещо непредвидено. Най-добрите ни пилоти. Просто се свържете с нас по радиото, извикайте КАЗАВАК и ние веднага ще се отзовем…
И сега той беше тук, чакаше, молеше се да няма КАЗЕВАК, на който да се отзоват.
Джъмбото на „Еър Франс“ 747 се появи от розовата мъгла и кръжи около двадесет минути, очаквайки разрешение за кацане.
Макайвър слушаше кулата по радиото на 212.
— Все още има някакви проблеми с охраната — обърна се той към останалите. — Чакайте малко… разрешиха им!
— Почва се — промърмори Петикин. Гледаха как самолетът подхожда за кацане. Белият 747 блестеше, националните цветове на Франция искряха. Той се насочваше към земята в идеален заход, после, в последния момент, пилотът даде пълна газ и мина на втори кръг.
— Какво си играе тоя, по дяволите? — възкликна Джени. Сърцето и биеше лудо.
— Пилотът каза, че искал да поразгледа по-отблизо — обясни Макайвър. — Мисля, че бих направил същото — просто, за да се уверя. — Той погледна към Петикин, който трябваше да изпълни евентуалното повикване за КАЗЕВАК от комитета. — За Бога, надявам се, че военновъздушните сили няма да направят някоя лудост.