Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Исана се обърна към вражеския кораб, докато „Слайв“ плаваше напред, а останалите маневрираха във водата, за да се хванат за теглещите въжета.
Отне им по-дълго време, отколкото предполагаше, и тя почувства слабо, смущаващо усещане, че поне още две акули кръжаха на разстояние петдесет или шестдесет фута.
— Отлично, движим се — промърмори Тави.
Тя усети как дланта му докосва рамото й и го стиска. Страхът му се предаде чрез допира, но също и чувство за нарастваща еуфория. Нека великите фурии й помогнат — той беше доволен от себе си.
— Всички си поемете дълбоко въздух — каза Исана.
Тя изчака секунда, за да се ориентира къде е „Мактис“, посегна към Рил и се гмурна.
Веднага отбеляза колко повече усилия са необходими за придвижване. Погледът през рамо й показа, че всички се държат с две ръце, бяха голи до кръста и телата им се плъзгаха във водата възможно най-гладко. Въпреки това, допълнителното тегло и съпротивлението бяха значителни.
Исана стисна зъби. С това темпо ще им трябва дори повече време, отколкото Демос смяташе, че ще е нужно за достигане до „Мактис“, а останалите нямаха нейната способност да дишат под вода.
Изплуването на повърхността в близост до вражеския кораб щеше да е равносилно на самоубийство, а ако спрат да го обсъждат, „Мактис“ може да отплава твърде далеч, за да може да го догони.
Помощ нямаше откъде да дойде. Тя затвори очи и удвои усилията си, насочвайки вниманието на фурията си към по-ефективно придвижване под вода.
Постепенно те започнаха да увеличават скоростта си. Усещането за връзката й с Рил стана нещо осезаемо, притискащо слепоочията й, и тя концентрира цялото си внимание върху задачата.
Исана нямаше да забележи, но Рил внезапно я предупреди за необходимостта да избегне сблъсък с нещо голямо и тъмно. Тя заобиколи контурите на обекта и продължи напред. Повърхността му беше странна, покрита с камъни, черупки и безброй тънки нишки от тъмнозелени водорасли. Те продължиха няколко секунди покрай силуета, преди Исана да осъзнае, че нещото на една ръка разстояние от тях е левиатан.
Сърцето й едва не изскочи от гърдите, после се сви на буца и заблъска много бързо. Създанието беше огромно. То буквално беше навсякъде, накъдето и да погледнеше тя.
Сега плуваха покрай опашката, предположи тя, дълга колона от плът и кожа, оребрена, с изпъкнали плочки в центъра. Пред себе си видя израстък и те минаха над нещо, което можеше да е перка, по-широка от „Слайв“, краят й не се виждаше в мътната вода.
След това тя мина на няколко ярда от нещо, което приличаше на окопи или евентуално на бразди в полето. Ребра. Това бяха ребрата на съществото.
Нещо монотонно, силно пулсираше във водата, като ритмично я притискаше и Исана осъзна, че всъщност усеща ударите на гигантското сърце на левиатана.
Те продължиха нататък, плувайки покрай друга перка, после още един стълб плът, който би трябвало да е шията. Целият звяр сигурно изглеждаше като издължена костенурка без черупката.
Накрая се видя и главата. По големина черепът му беше съпоставим с огромния хамбар в нейния холт — конструкция, в която бяха настанени няколкостотин различни животни, оборудване за фермата и в допълнение оставаше още място за съхранение на хранителни запаси.
Главата също приличаше на костенурска, допълнена от клюн с назъбени ръбове. Всяко око беше с размерите на малка къщичка, с големи стъклени черни очни ябълки, които бяха почти изцяло скрити.
От устата му висеше парче нещо, което според Исана можеше да бъде някаква бледа плът. Китова мас, може би? В този момент парче с размерите на каруца с впрегнати бикове се откъсна от устата на левиатана и потъна с бавна грация. Незабавно бе атакувано от цял облак дребни рибки, които от своя страна веднага се разпръснаха от пътя на дузина акули.
Рил предупреди Исана за още няколко акули наблизо, но невидими в тъмнината, те всички се бяха устремили към безплатния обяд. Сърцето на Исана заби още по-бързо и тя отново се опита да увеличи скоростта им, отчаяно опитвайки се да не съблазнява гладните акули с хора, които буквално се мятат като стръв на кука.
Тя погледна назад, когато една от акулите започна да се приближава твърде много и видя Тави да се взира в левиатана с неприкрито любопитство и радост. Той забеляза погледа й и я погледна на свой ред. Той посочи масивния левиатан, а усмивката му стана още по-широка и толкова сияйна и заразителна, че тя се усети как му отвръща.