Дъщерите на Пандора [bg]

22:45

— Харли твърди, че в близките околности е чисто — каза Грейди. — Има четирима от хората на Молино в гората от другата страна на пътя. Не очаквах той да поеме риска да дойде сам. — Посочи с ръка на юг. — Ще се скрия сред дърветата там и ще насоча снайпера в Молино. Харли ще обиколи и ще наблюдава хората му в гръб, за да е сигурен, че няма да те нападнат. Разбра ли?

Тя кимна с поглед, насочен към върха на хълма.

— Разбрах.

Гробището в Редуинг беше от времето на Гражданската война и това му личеше. Разядени и изгнили дървени кръстове, каменни плочи, ерозирали с течение на времето и с избелели надписи, избуяла трева.

— Не се приближавай много до него. Трябва да мога да се прицеля.

— Не можеш да го застреляш. Филип е в ръцете му, а Рената все още не е успяла да разбере къде го държи.

Той постави оптическия мерник на снайпера.

— Ако трябва да направя избор, той няма да бъде Филип — каза мрачно.

— Молино не иска да ме убие. Не още.

Харли излезе от близките храсти.

— Молино е тук. Двамата със Сиена изкачват хълма от северната страна.

Тя замръзна.

— Тогава по-добре да отида при него. Не искаме да стане нетърпелив, нали?

Тя чу Грейди да изругава тихо в мига, в който тръгна нагоре по пътеката. Той се чувстваше безпомощен, не можеше да контролира ситуацията, а тя знаеше, че той мрази да се намира в подобно положение. Е, щеше да му се наложи да се справи с това. Тя самата се чувстваше безпомощна в момента.

Луната беше пълна и светеше ярко. Тя ясно видя Молино и Сиена, застанали на върха на хълма. Забави крачка за миг, поколеба се, през нея мина тръпка на страх и дори ужас. Не биваше да изпитва напрежение. Те бяха чудовища, но дори чудовищата можеха да бъдат унищожени.

Молино й се усмихваше.

— А, Сиена, ето я. Казах ти, че ще дотича, за да спаси тази отрепка Филип. Майка й беше същата. Каквато майката, такава и дъщерята.

Сиена сви рамене.

— И нито една от тях не е особено умна. Губиш си времето. В ръцете ти е, убий я.

— Какво ще кажеш за това, Мегън? — запита Молино. — Непрекъснато повтарям на Сиена, че си добър противник, но той не иска да ми повярва. Мисли, че трябва да се концентрирам върху бизнеса.

— Щом наричаш мръсотията, в която си потънал, бизнес — каза Мегън спокойно, когато се изравни с тях. — Кажи ми как мога да си върна Филип.