Последните дни на Кондора [bg]

— Ако отидем в Управлението…

— Какъв ще е приоритетът им? — довърши той. — Които и да са те. На кого можем да се доверим. На Сами? X все още ли действат въз основа на откраднат официален доклад? В мига, в който се появим, ще ни вкарат в системата — знаеш, че някой наивник, предан на правилата, ще го направи, — и после тази синя точка… Тогава на X ще има остава един- единствен умен ход по отношение на синята точка.

Той взе пистолета си от леглото. Озърна се за черното си кожено яке.

— Става дума за нещо повече от синята точка на Мърл — каза. — И тя стига, обаче… Истината?

Фей кимна.

— Ако вляза, без да довърша това, просто ще стана част от програмата — рече Кондора.

— Ти си само един съсипан старец. — Тя се изправи, олюлявайки се. — Най-вероятно ще бъдат минимум двама. И ще ги бива. И със затворени очи ще могат да ни убият. Ти го знаеш, чета го по лицето ти. По дяволите, ако бях във форма…

— Имаш мозъчно сътресение.

— Професионалните футболисти участват в мачове с мозъчно сътресение.

— Те умират млади.

— Вече не става въпрос за смъртта, а за това с какво бих могла да живея.

Тя отстъпи…

Тежко се отпусна и седна върху леглото, блъсна се в Кондора, събори го върху неговото легло.

Гледаха онова, което не можеха да избегнат да видят.

— Не можеш да се справиш с тях без мен, а аз не съм в състояние. Не и в момента.

Синята точка пулсираше.

— Каквото и да е най-лошото, което може да сполети Мърл, то вече се случва или се е случило, или никога няма да се случи, защото тя е в ръцете им. Може би дори няма крайни мерки или… чудовищен хаос. Дори ако излезем от тази врата сега, можем да стигнем там най-малко след четирийсет минути. В това състояние. Каквито сме сега. Без подготовка, без уличен изглед през Гугъл, без нищо, само с два скапани пистолета. Харесват ли тези шансове?

Не й казвай, че има право.

— Ако ни очаква само някакъв телефон, намерен от някого, отидем ли сега, ще ни очистят и най-вероятно никой нищо няма да разбере.

— Тогава кога?

— Когато видим още какъв хаос ще настане. Когато видим още какво прави всеки от тях. Когато имаме шанс. Когато ти и аз станем онова, което сме способни да бъдем, мамка му!

— Кога? — повтори той.

— Знаеш кога — отвърна тя.

След като си взеха душ, след като си поръчаха рум сървис и след като Фей хапна, без да повърне, гледаха и прочетоха новините, с помощта на компютъра премислиха и изготвиха стратегия, след като Кондора излезе и се върна, даде и на нея от хапчетата си, за да се пребори с болката и да подмами съня, след като се пъхнаха под завивките всеки в своето легло, след като изключеният компютър беше поставен върху полицата до черния екран на телевизора…

Онова, което той знаеше, което чувстваше, онова, което видя и чу наяве и насън, и в кошмарите си, беше една синя точка, която туптеше като самотно човешко сърце.