Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— За броени часове плъзнали всевъзможни слухове — продължи Джери. — Някой казал, че станцията за балистични изследвания край Тишнов се била взривила. Друг пък казал, че тренировъчните батальони се били разбунтували и били започнали да разстрелват руските войници. Ново въстание в Прага, руснаците били завзели властта, немците били нападнали, един господ знае какво се било случило. Нали ги знаеш войниците. Навсякъде са си едни и същи. Клюкарстват, докато съмне.

Споменаването на армията наведе Джери Уестърби на мисълта да попита за някои свои познати от военния си период; хора, които Смайли познаваше бегло или беше забравил. Най-накрая продължиха.

— Събрали лагера, натоварили камионите и седнали да чакат конвоя, за да тръгнат. Изминали били половин миля, преди всички пак да спрат, и на конвоя било заповядано да се махне от пътя. Камионите трябвало да се набутат между дърветата. Започнали да затъват в калта, в ямите, навсякъде. Изобщо, настанал хаос.

Това били руснаците, каза Уестърби. Идвали от посока Бърно, много бързали и всичко чешко трябвало да се разкара от пътя им или да си носи последствията.

— Най-напред се появили няколко мотоциклета със запалени фарове, които проправяли пътя, а водачите крещели по тях. След това една щабна кола с цивилни, момчето успяло да преброи шестима. След това два камиона, натоварени със специални части, въоръжени до зъби и намацани с маскировъчна боя. Най-накрая един камион, пълен с кучета следотърсачи. Всичко това — със страшен рев и трясък. Нали не те отегчавам, старче?

Уестърби попи потта от лицето си с кърпичка и примигна, сякаш току-що се свестяваше. Пот беше избила и през копринената му риза; изглеждаше като че ли е излязъл изпод душа. Тъй като не обичаше особено къри, Смайли поръча още две чаши „Круг“ да отмие вкуса.

— Значи това е първата част от историята. Чешките войски се махат, идват руските. Схващаш ли?

Смайли отвърна, че да, май му ставало ясно.

Обратно в Бърно обаче момчето бързо разбрало, че участието на неговото поделение в цялата работа било много далече от приключване. Към техния конвой се присъединил още един и следващата нощ, в продължение на осем или десет часа, кръстосвали земите наоколо без ясна цел. Карали на запад към Требич, спрели и изчакали сигналната част да изпрати някакво много дълго съобщение, след това се върнали обратно на югоизток чак до Зноймо на австрийската граница, изпращайки сигнали като луди по пътя; никой не знаел кой е заповядал този маршрут, никой не можел нищо да обясни. В един момент им заповядали да сложат щиковете, друг път им казали да разгърнат лагер, след това пък да натоварят обратно всичко и пак да тръгнат. От време на време срещали други части — край разпределителната гара на Бржецлав танкове обикаляли в кръг, а веднъж видели и две самоходни оръдейни установки на релси. Навсякъде било едно и също — хаотична, безсмислена дейност. Според старите войници руснаците ги наказвали, задето били чехи. Като се върнало пак в Бърно, момчето чуло и друго обяснение. Руснаците преследвали някакъв британски шпионин на име Хайек. Той шпионирал изследователската станция и опитал да отвлече един генерал, но руснаците го застреляли.