Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Самата аз съм виждала някои от тези знаци, Белгарат — въздъхна кралицата. — Надявах се, че съм грешила. Как изглежда този Зедар?
— Много прилича на мен — обясни Улф. — Дълго време ние се учихме при един и същи Учител, а това оказва своето влияние върху хората.
— Миналата седмица подобен човек прекоси края на нашия Лес и премина в Нийса — съобщи Ксанта. — Ако знаех кой е, може би щях да го задържа.
— Значи сме по-близо до него, отколкото си мислех. Сам ли беше?
— Не — отговори Ксанта. — С него имаше двама от слугите на Торак и едно малко момче.
Улф изглеждаше стреснат.
— Момче ли?
— Да, около шестгодишно.
Старецът се намръщи, след това очите му се отвориха много широко.
— Значи ето как го е направил! — възкликна той. — Никога не съм помислял за това.
— Можем да ти покажем мястото, където премина реката, за да навлезе в Нийса — предложи кралицата. — Ала бих желала да те предупредя, че ще е опасно такава голяма група като вашата да отиде там. Салмисра има шпиони навсякъде из тези блата.
— Вече сме направили план как ще се справим — увери я господин Улф и се обърна към Барак. — Сигурен ли си, че корабът ще ни чака в устието на Горската река?
— Корабът ще бъде там — избоботи Барак. — Капитанът е човек, на когото може да се разчита.
— Добре — рече Улф. — Аз и Силк ще поемем по следата на Зедар. Останалите ще тръгнете по брега на Горската река, като стигнете до морето. Там ще се качите на кораба, ще плавате с него край брега, докато стигнете Змийската река. После продължете плаването срещу течението на реката, докато стигнете Стис Тор. Ще се срещнем там.
— Мислиш ли, че е умно да разделяме групата си в такова опасно място като Нийса? — попита Мандорален.
— Необходимо е — заяви Улф. — Хората-змии се чувстват като у дома си в техните джунгли, пък и никак не харесват чужденци. Силк и аз можем да се движим бързо и много по-незабележимо, ако сме сами.
— А къде ще се срещнем с вас? — попита Барак.
— Близо до пристанищните докове в Стис Тор има неприкосновена търговска територия на Драсния — каза Силк. — Неколцина от търговците там са ми приятели. Само попитайте за Радек от Боктор. Ако не успеем да се срещнем с вас там, ще оставим съобщение при търговците къде се намираме.
— А какво ще стане с мен? — попита Се’недра.
— Смятам, че трябва да останеш с нас — отговори леля Поул.
— Няма никаква причина да ходя в Нийса — възрази Се’недра.
— Ще отидеш, защото аз ти казвам — обърна се леля Поул към дребното момиче. — Аз не съм баща ти, Се’недра. Това, че се мръщиш, не изпълва със скръб сърцето ми, а треперещите ти мигли въобще не ми правят впечатление.
— Ще избягам — заплаши я Се’недра.
— Това би било много глупаво — студено отговори леля Поул. — Ще ми се наложи да те връщам и ще разбереш, че това е много неприятно нещо. Положението в света сега е прекалено сериозно, затова капризите на едно малко разглезено момиче никак не са важни. Ще останеш с мен и на шестнадесетия си рожден ден ще бъдеш в двореца на ривански крал — дори ако трябва да те закарам там окована във вериги. Прекалено сме заети, за да продължаваме да те глезим.
Се’недра се взря в нея и после изведнъж избухна в сълзи.
ГЛАВА 22
Следващата сутрин, още преди да изгрее слънцето, докато леката мъгла все още се стелеше под клоните на огромните дъбове, Силк и господин Улф се подготвяха да поемат към Нийса. Гарион седеше на един дънер и мрачно наблюдаваше как старецът събира в едно вързопче малко храна.
— Защо си толкова начумерен? — попита го Улф.
— Ще ми се да не се разделяме — отвърна Гарион.
— Това ще трае само две седмици.
— Зная, но все пак ми се искаше… — Младежът вдигна рамене.
— Пази леля си Поул, докато ме няма — добави Улф и стегна вързопа си.
— Добре.
— Не сваляй амулета си. Нийса е опасна страна.
— Ще запомня — обеща Гарион. — Ти нали ще внимаваш, дядо?
Старецът го изгледа сериозно, бялата му брада просветна в мъжделивата светлина.
— Аз винаги внимавам, Гарион — каза той.
— Става късно, Белгарат — извика Силк и поведе два коня към мястото, където вълшебникът разговаряше с младежа. Улф стана и каза на Гарион:
— Ще се видим след две седмици в Стис Тор.
Гарион бързо го прегърна и се обърна, за да не гледа как двамата се отдалечават сред дърветата. После прекоси поляната и тръгна към Мандорален, който замислено се взираше в мъглата.
— Раздялата е тъжна работа — мрачно изрече рицарят и въздъхна.
— Друго нещо те измъчва, не само раздялата, нали, Мандорален? — попита Гарион.