Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ейди подаде на Ричард костта и го помоли да я върне обратно на лавицата. След това го накара да донесе купчината кости от ъгъла на стаята и да нареди едната половина върху Зед, а другата върху Чейс, като го напътстваше как да постави всяка кост, по някакви правила, които само тя виждаше и разбираше. Накрая го накара да построи фигура във формата на каруца, с колело, опряно върху гърдите на всеки от двамата мъже. Когато привърши, тя го похвали за добрата работа, но той не се почувства горд, защото тя направляваше ръката му при всяко движение. Ейди го погледна с белите си очи.
— Можеш ли да готвиш?
Ричард си помисли за момента, в който Калан му беше казала, че зеленчуковата му супа е вкусна като нейната и че родните места на двамата си приличат достатъчно. Ейди беше от Средната земя; може би тя би харесала нещо от своя роден край. Той й се усмихна.
— Би било чест за мен да ти приготвя малко зеленчукова супа.
Тя сключи ръце в захлас.
— Чудесно. Не съм яла добре приготвена зеленчукова супа от години.
Ричард отиде в другия край на стаята и седна на масата, наряза зеленчуци и смеси подправките. Повече от час, докато приготвяше супата, той наблюдаваше двете жени, които седяха на пода и разговаряха на странен език. Две жени, помисли си той, които си наваксват с новините от дома. Ричард беше в добро настроение; някой най-сетне правеше нещо, за да помогне на Зед и Чейс. Някой, който имаше представа за какво се касае. Когато свърши и сложи супата на огъня, реши да не ги прекъсва — те явно си прекарваха добре, — така че попита Ейди дали да не й нацепи малко дърва за огрев. Тя, изглежда, одобри идеята му.
Той излезе и свали зъба от врата си, сложи го в джоба си и остави ризата си на верандата, за да не се мокри. Взе меча със себе си зад къщата, където Ейди му каза, че се намират дървата. Поставяше цепениците на „магарето“ и ги разцепваше по дължина. Повечето бяха брезови — най-лесното, което можеше да отреже една стара жена. Той избра няколко клена — чудесни за огрев, но трудни за цепене. Гората наблизо беше тъмна и гъста, но не изглеждаше страшна. Дърветата му се струваха доброжелателни, готови да го скрият, безопасни. Все пак някъде там оставаше последният мъж от четворката, който преследваше Калан.
Помисли си за Майкъл, надяваше се да е добре. Майкъл не знаеше какво прави Ричард и вероятно се чудеше къде е изчезнал. Вероятно се тревожеше. Ричард планираше да минат да му се обадят след като бяха при Зед, но не остана време. Рал почти ги беше хванал. Щеше му се да има как да изпрати съобщение на брат си. Щом границата паднеше, Майкъл щеше да се окаже в голяма опасност.
Когато се измори да сече дърва, ги нацепи. Почувства се добре от това, че използва мускулите си, че се поти от работа, че прави нещо, което не изисква мислене. Студеният дъжд го ободряваше, освежаваше загрялото му тяло, помагаше му да работи. За да си достави удоволствие, докато стоварваше брадвата, си представи, че дърветата са главата на Мрачния Рал. За разнообразие от време на време сменяше обекта със змей. Ако се случеше някое особено твърдо парче, си представяше, че е главата на червенокосия.
Калан излезе и го попита дали е готов да вечерят. Той дори не беше забелязал, че се стъмва. След като тя влезе обратно в къщата, Ричард отиде до кладенеца и изсипа върху себе си кофа студена вода, измивайки потта от тялото си. Калан и Ейди седяха около масата и тъй като в къщата имаше само два стола, Ричард си внесе един дънер, на който да седне. Когато и той се настани, Калан постави пред него паница супа и му подаде лъжица.
— Направи ми чудесен подарък, Ричард — каза Ейди.
— И какъв е той? — Той загреба с лъжицата и духна в нея, за да помогне на супата да изстине.
Тя го погледна с белите си очи.
— Даде ми възможност да поговоря с Калан на родния си език, като не го прие за обида. Не можеш да си представиш каква радост бъде това за мен. Ти разбираш хората. Ти си истински Търсач.
Ричард й се усмихна щастливо:
— Ти също ме дари с нещо много ценно. Животът на моите приятели. Благодаря ти, Ейди.
— А и зеленчуковата ти супа бъде чудесна — прибави тя леко изненадана.
— Да — намигна му Калан. — Вкусна е като моята.
— Калан ми каза за Мрачния Рал и за това, че границата пада — каза Ейди. — Това обяснява много неща. Каза ми, че знаеш за просеката и че искаш да отидеш в Средната земя. Сега е моментът да решите какво ще правите. — Тя гребна лъжица супа.