Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стив насочи Чууни напред в тръс, който му позволяваше да следва дирята. Тежестта на Ана не можеше да затрудни едрия и здрав дорест кон. Той опитваше да мисли само за задачата си, но вкопчената за гърба му жена отвличаше вниманието му. Чувстваше тялото й, вдъхваше аромата й, трепваше от докосванията й, чуваше дишането й и я желаеше като луд. Молеше се дълбоко в себе си тя наистина да се окаже честна и невинна.
Джини от своя страна се чувстваше объркана и разтревожена.
„Стив Кар, ти си един груб и студен мъж. Не съм сигурна, че бих искала да те спечеля, дори ако се молиш за прошката ми. Тези зли инстинкти, с които си закърмен, отгледан и израсъл, винаги ще бъдат скрити някъде дълбоко в теб, готови да изскочат при подходящо провокиране. Съмнявам се, че някой или нещо би могло да те промени достатъчно, за да… Остави тази работа, Джини. Вече е много късно, той се погрижи да стане така. Не можеш да му вярваш. Толкова силно те обичах, Стив. Как бих искала да не беше постъпил така с мен… с нас.“
Джини искаше да се усамоти, за да може да изплаче сърцето си и да облекчи мъката, която напираше в нея. Знаеше, че ще мине много време, преди да преодолее това горчиво разочарование и да забрави този изплъзващ й се мъж. Трябваше да бъде силна, смела и много да се старае, за да го постигне. Скоро, съвсем скоро, те щяха да се разделят завинаги. Едва тогава можеше да се опита да излекува раната си, но не сега — беше невъзможно да опитва в негово присъствие. Предстояха и важни неща, които щяха да й помогнат да го изхвърли от мислите си и с които щеше да ангажира цялото си внимание. Изпитваше горчивина от самозаблуждението, на което беше станала жертва и дори за миг се почувства изкушена да потърси отмъщение. Но злобата и омразата бяха двуостри и можеха да наранят нея по-дълбоко, отколкото се чувстваше в момента. Освен това тъкмо тези отрицателни емоции бяха виновни за създалата се ситуация, за престъпните намерения и действия на Чарлз, за това, че тя се намираше тук в този момент, за трудния характер на Стив. О, как мразеше нещата, които го бяха направили такъв и които бяха разбили живота им.
„Не им позволявай да унищожат и теб, Джини Марстън.“
Тази нощ лагерът им беше осветен от пълната луна. Не бяха спирали до здрач, така че Стив да може да се възползва и от последния слънчев лъч, за да следи дирята. Джини не беше проговорила, откакто й беше казал да мълчи и само поклащаше глава отрицателно или утвърдително, за да отговори на въпросите или коментарите му. Не смееше да проговори, защото усещаше, че или ще се разплаче, или ще закрещи.
Бяха спирали само веднъж, за да хапнат сушено говеждо с царевични питки, прокарвайки го с вода от манерката му. Бяха яздили през по-голямата част от времето, но известно време бяха ходили и пеша, за да дадат възможност на дорестия жребец да си отдъхне. Стив й бе проговорил на няколко пъти, съобщавайки, че мъжете които преследваха, изглежда, навлизаха все по-дълбоко в планинския масив Уачита и по-всяка вероятност се насочваха към индианската територия. Вторият път, когато проговори, й каза, че те имат един ден аванс пред тях и може да се очаква да ги настигнат след два дни, ако бандата запази досегашния си ход, а те продължат със същото темпо.
Стив застреля един заек и го изпече, приготви сладки питки и направи кафе — всичко това, без да поиска помощ от нея, нито показа по някакъв начин, че я очаква. Тя самата не му предложи да помогне, още повече, че той изглеждаше като човек, който е свикнал да върши подобна работа и нещо повече — човек, предпочитащ да я върши сам.
„Много си затворен, Стив, просто нямаш нужда от друг.“
Той й подаде чинията с храна и чаша горещо кафе, а тя му благодари, без да вдига поглед.
Стив започваше да се изнервя от мълчанието и изписаната на лицето й мъка.
— Значи все още можеш да говориш — отбеляза провокативно той. — Мислех, че си си изгубила езика там.
Джини го изгледа яростно и му напомни с безизразен глас:
— Ти ми заповяда да мълча, не помниш ли? И оттогава не си ми давал разрешение да говоря. А каза, че оцеляването ни зависело от стриктното ми подчинение. Но дори и да го беше направил, аз нямам какво да ти кажа, мистър Кар. Ти си лъжец и измамник.
Беше очаквал, че тя ще се чувства по този начин, но все пак се засегна, че тя бе реагирала така остро. Очевидно сега вече го ненавиждаше.