Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Уличната продавачка дойде следобед — прегърбена старица, увита заради дъжда в старо кадифено наметало, с петна на изтърканите места. Тя предлагаше подправки с креслив, монотонен глас, но усмивката й беше весела и тя лъхаше на свежа земя и билки.
Марта покани жената да влезе, тъй като имаше нужда от малко подправки за пилето, което приготвяше за вечеря. Тя остави старата продавачка да чака на сухо в коридора, докато влезе в салона да се консултира със Сирен. Мосю обикновено й давал достатъчно пари да купува такива дреболии, каза тя, но не беше се сетил да я осигури напоследък. Дали мадмоазел ще има една-две лири?
Рене беше дал на Сирен монети за дреболии, които можеше да си хареса. Досега не й се бе налагало, а и самото портмоне я смущаваше, тъй като беше доказателство за положението й на държанка. Беше й омръзнало да го отказва и тя го прибра в гардероба. Когато надникна там, тя не можа да го намери веднага. Беше набутано в един ъгъл на най-долния рафт. Докато го търсеше, трябваше да премести саката на Рене. Когато докосна едно от тях, се чу леко шумолене. Тя не обърна внимание и отиде при Марта и продавачката.
По-късно споменът за странното шумолене в сакото на Рене се върна и я озадачи. Рене беше спретнат мъж, повече от другите, или поне такова беше нейното впечатление от ограничения й опит с баща й и Бретонови. Той рядко оставяше нещата си разпилени и, въпреки че дрехите, които събличаше бяха грижа на Марта, той винаги ги сгъваше и отделяше. Марта переше и гладеше бельото му, и тъй като той нямаше прислужник — чистеше и лъскаше обувките му. Тя изчеткваше саката и ги гладеше. Никога не се беше налагало Сирен да рови из вещите му. Ако я попитаха, тя би отговорила, че нямат тайни, доколкото неговите ризи, сака и панталони, вратовръзките и шапките бяха подредени спретнато и лесно можеха да се видят, когато се отворят вратите на големия гардероб. Нито пък полиците бяха прекалено натъпкани. Независимо с какво е могъл да се похвали във Франция, тук Рене беше донесъл скромен асортимент от мъжки дрехи — половин дузина сака, толкова или дори по-малко панталони и не повече от три дузини ризи и вратовръзки.
Сирен пристъпи към гардероба в нерешителност, още като дете я бяха учили, че да се наднича в чужди вещи е невъзпитано. Съвсем малко й трябваше, за да пренебрегне тези уроци. Обстоятелствата променят нещата — каза си тя. Това не й помогна да не се чувства виновна и да поглежда през рамо за Марта, докато бъркаше в гардероба, премествайки ризите и вратовръзките. Когато сухото шумолене на хартия се чу отново, тя свали сакото. Бръкна в единия джоб, после в другия. Нищо. Трябва да го беше объркала — помисли си тя и претърси всичките. Те бяха празни.
Тя разтърси сакото, което беше извадила първо. Долови отново сухо шумолене. Опипа предниците.
Хартията беше зашита в подплатата. Сирен остана неподвижна. Колебанието и нерешителността й продължиха само няколко удара на сърцето. Не беше необичайно за пътниците да зашиват ценности в подплатите на дрехи, особено, когато рискуваха да пътуват в далечни и опасни места. Понякога това се оказваше разумна предпазна мярка. Собствената й майка й беше споменавала как е зашила бижутата си в стара кожена дреха на младини, по пътя от Нова Франция и как после се ужасила, като видяла камериерката да използва дрехата за легло на малкото й кученце.
Въпреки това, Рене не й приличаше на човек, който ще прибегне до точно такива мерки. Трябваше да има друго обяснение.
В тази ергенска къща не се забелязваха игли и конци. Сирен потърси нещо, с което да среже шевовете и накрая намери нож за книги. Седнала пред камината в спалнята, тя се зае да пори подплатата. За кратко време направи разрез, колкото да промуши три пръста. Внимателно ги вмъкна под подплатата и напипа малкия свитък книжа. Хвана го и го измъкна.
Пари. Беше тънка пачка от ценни книжа. Хрущящи и нови, с неголяма стойност поотделно, но всички заедно представляваха солидна сума. Тя ги повъртя насам — натам, изучавайки изгравираното върху тях.
Различни видове пари, повечето от които по-малко ценни от злато с такава стойност, предпазливо се използваха в колонията. Злато и сребро фактически трудно можеше да се намери, а когато го имаше, то обикновено беше напъхвано в чорапи и дюшеци. Но книжните пари най-често бяха омачкани, мръсни, силно нагънати, напоени с миризма на пот. Хрущящите нови пари бяха подозрителни. Много често те се оказваха фалшиви.
Такива бяха и тези, които Сирен държеше в ръцете си. Тя не беше виждала много банкноти в живота си — напоследък по-често разменяше стоки за това, което й е нужно, а преди го получаваше от родителите си. Все пак няколкото безполезни хартийки, които беше виждала й бяха направили впечатление — парите бяха много малко и много скъпи, та човек да си позволи да сгреши с такова нещо повече от един път. На тези банкноти надписите бяха твърде старателно изписани, но не съвсем чисто, а хартията беше твърде дебела. Банкнотите бяха подправени. Можеше да заложи живота си на това.