![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
В понеделник Райнфелд бе представен на съвета от преподобния Ейджи, който откри събранието с многословно и подробно описание на дейността в окръг Форд. Райнфелд беше кратък. Той и екипът му не могат да защитават мистър Хейли, тъй като не са наети от него, така че една среща е наложителна. Още днес, за предпочитане. Най-късно утре сутринта, защото полетът му е утре по обяд от Мемфис. Очакват го дело за убийство някъде из Джорджия. Преподобният Ейджи обеща да уреди среща с подсъдимия при първа възможност. Бил приятел с шерифа. Чудесно, рече Райнфелд, веднага уредете.
— Колко пари сте събрали? — попита.
— Петнайсет хиляди от вашите хора — отвърна Ейджи.
— Това го знам. А тук, от вас?
— Шест хиляди — рече гордо Ейджи.
— Шест хиляди ли? — повтори Райнфелд. — И това е всичко? Аз ви мислех, че сте организирани. Къде ви е огромната местна подкрепа, за която тръбите? Шест хиляди! Колко можете да съберете още? Имаме само три седмици.
Членовете на съвета мълчаха. Тоя евреин беше страшно нагъл. Единствен бял сред толкова черни, а и напада.
— Колко ще ни трябват? — попита Ейджи.
— Зависи каква защита искате за мистър Хейли, преподобни. При мен има само осем души адвокати. Петима участват в различни процеси в момента. Имаме трийсет и една присъди за убийства, които са в различни стадии на обжалване. През следващите пет месеца ни чакат седемнайсет дела в десет щата. Всяка седмица получаваме по една дузина молби за юридическа защита, осем от които отхвърляме просто защото нямаме хора или пари. Петнайсет хиляди са дарени за мистър Хейли от две местни църкви и местния клон на Асоциацията. А вие ми разправяте, че сте събрали едва шест хиляди. Това са двайсет и една хиляди. За тази сума ще наемете най-добрата защита, която можем да ви предложим. Двама адвокати, поне един психиатър, но нищо особено. Двайсет и една хиляди означава добра защита, но не това имам предвид.
— Какво точно имате предвид?
— Първокласна защита. Трима-четирима адвокати. Щаб от психиатри. Половин дузина следователи. Психолог, чиято област са съдебните заседатели — изброявам само някои. Това не е обикновено дело за убийство. Аз държа да спечеля. Накараха ме да повярвам, че вие тук държите да спечелите.
— Колко? — попита Ейджи.
— Най-малко петдесет хиляди. А сто ще бъдат съвсем добре.
— Вижте какво, мистър Райнфелд, вие се намирате в Мисисипи. Нашите хора са бедни. Досега даряваха щедро, но не виждам начин да съберем още трийсет хиляди.
Райнфелд нагласи очилата си с рогови рамки и почеса сивеещата си брада.
— Колко още можете да съберете?
— Може би още пет хиляди.
— Не са кой знае колко.
— За вас не са, но тук става дума за черните хорица от окръг Форд.
Райнфелд изучаваше пода и продължаваше да си чеше брадата.
— Колко даде църквата в Мемфис?
— Пет хиляди — отговори някой от Мемфис.
— А Атланта?
— Пет хиляди.
— Колко даде щатската църква?
— От кой щат?
— От Мисисипи.
— Нищо.
— Защо?
— Питайте него. — Ейджи посочи преподобния Хенри Хилман, председател на управителното тяло.
— Ами опитваме се сега да ги събираме — рече безпомощно Хилман. — Но…
— Колко сте събрали досега? — попита Ейджи.
— Събрали сме…
— Нищо, нали? Нищо не сте събрали, така ли е, Хилман? — викна Ейджи.
— Хайде, Хилман, кажи ни, колко сте събрали? — прогърмя преподобният Рузвелт, заместник-председател на съвета.
Хилман бе втрещен и онемял. Седеше си той кротко на първата пейка и си мислеше за свои неща, полузаспал. И изведнъж попадна под ударите.
— Ще дадем.
— Разбира се, че ще дадете, Хилман. Вие там, в щатската, вечно ни тормозите нас, местните, тук да дадем, там да дадем, за тая кауза, за оная кауза и от тия пари никога никакъв резултат не виждаме. Вечно ревете, че сте без петак, вечно ви пращаме пари. А когато на нас ни потрябва помощ, вие там не си мръдвате пръста, а само идвате тук, за да говорите.
— Не е вярно.
— Спри да лъжеш, Хилман.
Райнфелд бе объркан и моментално схвана, че е засегнат болен въпрос.
— Господа, нека продължим по същество — рече дипломатично той.