Предателство в смъртта

— Да, и на мен ми хрумна същата идея.

— Първото убийство е извършено в твой хотел, когато на всички е известно, че и ти ще бъдеш в същата сграда. Втората жертва е убита в къща, която е твоя собственост, когато си в града и се намираш на няколко минути път от сградата. Каква е връзката между Дарлийн Френч и Джоуна Талбът?

— Помежду им няма връзка.

— Грешиш, има, но не я виждаш. Нито пък аз. — Тя си представи, че провежда разпит, а Рурк е свидетелят. — Дарлийн Френч е била камериерка в твой хотел. Сигурен ли си, че не я познаваш, че не си разговарял с нея?

— Разбира се, никога не съм я виждал.

— Кой я е назначил?

— Предполагам, че е подала молба в „Личен състав“ и е била одобрена от Хайло.

— Значи ти не се занимаваш с назначаването на служителите.

— Ако го правех, нямаше да ми остава време за друго.

— Но това е твой хотел, носиш отговорност за персонала.

— За персонала отговарят началниците на различните отдели — обясни Рурк, който вече започваше да губи търпение. — Те разполагат с определени пълномощия. Моите предприятия, лейтенант, се управляват успешно от подчинените ми.

— Талбът занимавал ли се е с нещо, свързано с „Палас“.

— Не — отговори Рурк и забеляза как постепенно я обзема отчаяние и усещане за безпомощност. Осъзнаваше, че тя нарочно се отнася с него като със свидетел, за да го принуди да отговаря инстинктивно. — Никога не е бил гост на хотела. Знам го със сигурност, защото проверих. Предполагам, че някои от авторите, с които е работил, са отсядали в „Палас“, вероятно е канил мнозина от тях на обяд или на вечеря в ресторанта на хотела. Но това едва ли е брънка от веригата, която се опитваш да сглобиш.

— Може би е имал задачата да организира някакво служебно празненство — предположи Ив.

— Не. Служебните тържества се организират от рекламния отдел на издателството, а в програмата на „Палас“ не е предвидено подобно мероприятие. Най-забележителните събития през този месец са изложбата и търга на вещите, принадлежащи на Магда Лейн.

— Да предположим, че Талбът по някакъв начин е бил замесен в организирането на търга.

— Невъзможно е. Работата на Джоуна бе да преглежда ръкописи, да ги редактира и да ги подготвя за издаване. Дейността на хотела няма нищо общо с…

На Ив й се стори, че чува изщракването в съзнанието му.

— Какво искаше да кажеш? — попита нетърпеливо.

— Какъв глупак съм! — промърмори той и се изправи. — Едва като заговорих за ръкописи, си спомних, че следващия месец ще издадем диск с новата биография на Магда Лейн. Ще публикуваме и брошура с подробности за търга, в която ще бъде описана всяка вещ, нейната история и значение. Мисля, че Джоуна е един от авторите на биографията и със сигурност е редактор на ръкописа.

— Магда… — замислено промълви Ив и в съзнанието й запрепускаха стотици предположения. — Именно тя е най-важното звено от веригата. Може би убийствата не са били поръчани, за да се навреди на теб, а на нея.