Предателство в смъртта

Реши да изпие чаша кафе, за да се ободри. Докато отиваше към кухнята, продължаваше да размишлява кой би имал полза да навреди на Рурк.

Ако някой иска да му отмъсти, защо не плати на престъпника да убие именно него или поне някого от по-близките му хора?

Значи не става въпрос за лично отмъщение, а за делови интереси. Кой е най-значимият проект, по който в момента работи Рурк?

Тя отново седна пред компютъра и замасажира пулсиращите си слепоочия, опитвайки се да прогони болката. Изглежда, съпругът й се занимаваше лично с поне няколко дузини важни проекти. Зави й се свят, докато четеше информацията на монитора.

„И все пак вниманието му е насочено най-вече към «Олимп»“ — помисли си тя. Курортът, който се намираше на една съседна планета, бе плод на най-фантастичните видения на съпруга й. Там вече бяха изградени хотели, казина, жилищни блокове, къщи, санаториуми, курортни селища, паркове, и то без да се пестят средства.

Спомни си сградите, които беше видяла по време на посещенията си на „Олимп“. Някои бяха предназначени за курортисти, дошли да прекарат отпуската си в разкошна обстановка, други — за хора, които са се пенсионирали и могат да си позволят да живеят в лукс. Вили, разкошни къщи, прекрасни жилищни блокове с мезонети и просторни апартаменти, подходящи за човек, разполагащ с почти неограничени средства.

За някого като Йост.

Тя тръгна към кабинета на Рурк, отвори вратата, но не влезе веднага, а в продължение на няколко секунди си позволи да съзерцава съпруга си.

Той седеше зад подковообразното бюро, сякаш бе капитан на кораб, здраво хванал руля. Завързал беше на опашка дългата си черна коса, а очите му бяха станали още по-сини, както се случваше винаги, когато умът му беше напрегнат.

Свалил беше сакото си, яката на ризата му беше разкопчана, ръкавите — навити. Дъхът й спираше винаги, когато го видеше така небрежно облечен и погълнат от работата си.

Можеше да го наблюдава часове наред и да не си отговори на въпроса как е възможно този мъж да й принадлежи.

„Някой иска да ти причини зло — помисли си. — Но аз няма да го позволя!“

В този момент Рурк вдигна глава — както обикновено беше доловил аромата й или бе усетил присъствието й. За миг очите им се срещнаха и макар двамата да не проговориха нито дума, погледите им бяха изпълнени с хиляди послания. Накрая Рурк промълви:

— Няма да работиш пълноценно, ако се тревожиш за мен.

— Кой ти каза, че се безпокоя?

Той безмълвно протегна ръка.

Ив бързо прекоси кабинета и сграбчи дланта на съпруга си.

— Когато се запознах с теб — каза, като внимателно подбираше думите си, — не исках да влезеш в живота ми. Казвах си, че нямам нужда от неприятности. Всеки път, когато те погледнех, чуех гласа ти или само си помислех за теб, се забърквах във все по-сериозни неприятности.

— И сега ли е същото?

— Сега ти си моят живот! — Отново стисна дланта му и пусна ръката му. — Достатъчно сантименталности, много се разнежихме. Какво ще кажеш за „Олимп“?