Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Така стояха нещата с Омерна — той или си измисляше някакви заплетени обяснения за това, което ставаше, или награбваше някоя празна клюка от улицата и я налапваше цялата. По-голямата част от времето си прекарваше в слушане на клюки по именията, както и по улиците. Не само че беше забелязван да пие по кръчмите с Ловци на Рога, но също така зле опазена тайна беше, че е прахосал огромни суми за не по-малко от три предполагаеми Рога на Валийр. Всеки път беше отнасял нещицата навън в околността и ги беше духал с дни, чак докато не признае с неохота, че никакви мъртви герои от легендата няма да излязат от гробовете си. Въпреки това тези провали нямаше да го предпазят от бъдещи покупки по тъмни улички или край задния вход на някоя кръчма. Казано простичко, докато един ръководител на шпионска мрежа трябваше да се съмнява дори в собственото си отражение в огледалото, то Омерна вярваше на всичко.
— Ще обмисля добре доклада ти, Омерна — каза Ниал накрая. — Справяш се много добре. — Как само се наду нещастникът! — А сега ме остави. Пътьом кажи на Балвер да влезе. Имам да му издиктувам няколко писма.
— Разбира се, милорд-капитан командир. Аа… — Той се намръщи, измъкна едно костено цилиндърче и го подаде на Ниал. — Това пристигна по гълъб тази заран. — Три червени ивици минаваха по дължината на цилиндъра, означаващи, че трябва да се предаде лично на Ниал, без да се разчупват восъчните печати. А Омерна почти беше забравил за него.
Дори след като Омерна излезе, Ниал само опипа цилиндърчето, без да бърза. Тези редки, специални съобщения почти никога не му носеха добри новини. Той се надигна бавно — напоследък усещаше все по-ясно тежестта на годините — и си напълни сребърния бокал с пунш, но после го остави недокоснат на масата и отвори една кожена папка. Тя съдържаше един-единствен лист дебела хартия, намачкана и отчасти разкъсана, рисунка на уличен художник с цветни креди, изобразяваща двама мъже, сражаващи се сред облаците, единият — с огнен лик, а другият — с тъмночервеникава коса. Ал-Тор.
Всичките му планове да попречи на Лъжедракона бяха излезли криви. Дали не беше чакал твърде дълго, позволявайки на ал-Тор да набере прекалена мощ? Ако беше така, само един начин му оставаше да се справи с него бързо — ножът в тъмното, стрелата от някой покрив. Колко дълго още смееше да чака? Смееше ли да рискува да не чака? Прекалената припряност щеше да донесе гибел, също както и прекаленото бавене.
— Милорд? — чу се гласът на Балвер и Ниал вдигна глава. После попита:
— Ти вярваш ли, че Рогът на Валийр може да призове мъртвите герои да се върнат, за да ни спасят, Балвер?
— Може би да, милорд — отвърна Балвер, — а може би не. Аз лично не бих разчитал точно на това.
Ниал кимна.
— А смяташ ли, че Матин Степанеос ще се съюзи с мен?
— Отговорът ми отново е „може би“. Той едва ли желае да загине или да се превърне в нечия марионетка. Първата му и единствена грижа е да задържи Лавровата корона и армията, сбираща се в Тийр, сигурно го кара да се поти по този повод. — Балвер се усмихна с почти свити устни. — Говорил е открито, че приема предложението на милорд, но от друга страна, току-що научих, че поддържа връзка и с Бялата кула. Явно се е съгласил с тях за нещо, въпреки че още не знам за какво.
Официално светът знаеше, че Абдел Омерна е главата на шпионите на Чедата. Такъв пост трябваше да се пази в тайна, разбира се, но и последните конярчета и просяците го сочеха боязливо с пръст по улиците като най-опасния човек в Амадиция. Истината беше, че тъпият Омерна беше просто уловка — глупак, който сам не знаеше, че играе ролята на маска за истинския глава на шпионите в Крепостта на Светлината. А истинският бе Себбан Балвер, сухият, дребен и вечно намусен секретар на Ниал.