Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 150
Перейти на страницу:

— Алис Грей! Сляпата Алис! Отървала се е, клетата, най-сетне! Сега, изглежда, скоро ще дойде и моят ред. Помня как Хаби Грей я доведе тук от юга. Красива беше тази младичка жена и гледаше на нас, северняците, отвисоко. Е, да, годините посмачкаха фасона й. Та значи, казвате, че е умряла?

— Да. Вчера. Тя е поискала да я погребат тук, до мъжа й. Вие сигурно знаете къде е погребан той.

— Че кой друг ще знае, ако не аз — отвърна уклончиво като всички шотландци гробарят. — Познавам тука всички; знам всеки де е погребан. Та вие, значи, искате гроб за сляпата Алис. Господи помилуй! Само че, ако е вярно туй, дето се говори за старицата, с обикновен гроб тука няма да се мине. За нея трябва трап дълбок шест фута, не по-малко, защото иначе нейните приятелки, вещиците, ще й свалят савана и ще я отмъкнат със себе си. Е, то все едно, шест фута или три, но кой кажете, моля ви се, ще плати за работата?

— Ще платя всичко, както се полага.

— Всичко, както се полага? Тогаз ще трябва да платите за мястото — веднъж, за камбаната — две; тя нашата камбана се разпукна, ама все едно; и сетне за труда ми, бакшишче после, малко и за бренди и бира за упокой на душата й. Тъй че, мисля, за по-малко от шестнайсет шотландски фунта няма да може да я погребете.

— Ето парите, приятелю. Давам ви дори повече, отколкото ми искате. Само внимавайте да не сгрешите мястото.

— Вие, види се, сте неин близък от Англия? — полюбопитствува белокосият гробар. — Приказваше се, че Хаби не й бил лика-прилика. Е, правилно постъпвате: мъчи се тя здравата, докато беше жива, ама сега, като е вече мъртва, дойдохте да я погребете прилично. Туй за вас е чест и слава, не за нея. То се знай, че близките ни, докат са живи, все някак се оправят, сами се измъкват от бедите; ама погребението — виж, туй е друго нещо. Не подобава да погребваме човека като куче: то за покойника е все едно какво ще става е него, ама за неговата рода е безчестие.

— Вие, изглежда, смятате, че роднините и за сватбите не бива да забравят — каза Рейвънсууд, за когото бе доста забавно професионалното човеколюбие на гробаря.

Старецът повдигна към него сивите си проницателни очи и хитро се усмихна, сякаш одобряваше шегата; но веднага се усети и продължи с предишната сериозност:

— За сватбите ли?… То се знай! Който забравя за сватбените обреди, той не се грижи за продължението на рода человечески. Сватбата трябва да мине весело: да има много гости и повечко музика — да има и арфа, цитра и псалтериум; или пък добра цигулка и гайди. Ако, разбира се, не могат да се осигурят такива старинни инструменти.

— И надявам се, цигулката ще замени напълно всички други — забеляза Рейвънсууд.

Пазачът отново му хвърли хитър поглед.

— Тъй… тъй… право е, стига добре да свири цигуларят. А ето там е гробът на Халбърт Грей — каза той с явния стремеж да промени насоката на разговора. — Ей онова трето хълмче от голямата купчина камъни оттатък каменната плоча, дето стои на шест крака; под нея лежи един Рейвънсууд. Тук те са много, тия Рейвънсууд, заедно с техните васали, проклети да са всички, макар че семейната им гробница е в друго гробище.

— Вие като че ли не обичате много тези Рейвънсууд — отвърна Едгар, комуто непочтителното изказване на гробаря за прадедите не бе особено приятно.

— А защо да ги жаля? — последва отговор. — Когато имаха в ръцете си земя и власт, не съумяха да се възползуват от това. И сега ето че здравата закъсаха… ама кой ще вземе да се кахъри за тях?

— Така ли! — възкликна Рейвънсууд. — Пръв път чувам някой да говори тук с такава омраза за този нещастен род. Те сега наистина са бедни, но трябва ли да ги презираме заради това?

— Ами че как! — възрази пазачът. — Вземете мене за пример. Аз съм човек съвсем порядъчен, пък не мога да река, че хората се отнасят към мене с особено уважение. А ако живеех в голяма, хубава къща, щеше да бъде съвсем иначе. Колкото до фамилията Рейвънсууд, знам ги от три поколения и право да ви кажа, вземи едните, та удари другите.

— Аз мисля, че те оставиха добра памет за себе си — рече потомъкът на безпощадно обруганата фамилия.

— Ами, добра памет! — поде отново гробарят, — Ето какво ще ви река, сър: от малък съм живял на земята на стария лорд. Белите ми дробове бяха тогаз здрави и аз най-хубаво от всички свирех на тръба. Къде по-добре от Марийн, който надуваше тръбата за лордовете от областта. В джоба си го слагах него аз, както се вика, заедно с тръбата му. Та можеше ли да се мери той с мене в свиренето на „Ботуши и седло“, „На стреме“ или „Юнаци, препуснете в тръс“!…

— Не разбирам каква връзка може да има това със стария лорд Рейвънсууд, приятелю — прекъсна го Едгар, който се стремеше да върне разговора към главната му тема. — Какво общо има той с тръбите, за които става дума?

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)