Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 150
Перейти на страницу:

— Няма да ви е трудно да откриете Джони Мортшу — каза по-старата сибила и се ухили с беззъбата си уста, — той живее близо до „Тодс ден“ — оня малък хан, дето често стават весели гуляи. Смъртта и пиянството винаги са били добри съседи.

— Тъй, тъй — закима куцата и като се опираше на патерица, защото левият и крак беше по-къс, пристъпи напред. — Помня как бащата на ей тоя Рейвънсууд, дето стои сега пред нас, намушка младия Блакхол, задето му беше рекъл нещо не намясто при чаша вино или бренди, знам ли ги какво са пили… Блакхол влезе в кръчмата весел като чучулига, а го изнесоха оттам с краката напред. Тогаз ме викаха да го глася за погребението. Измих му аз кръвта и го погледнах, пък той хубавец, по-хубав смъртник не бях виждала!

Не е трудно да се досетим, че тези малко подходящи за случая спомени на бабичката накараха Рейвънсууд веднага да напусне компанията на зловещите и злобни фурии. Но докато отвързваше коня си и затягаше ремъците на седлото, за да го укрепи, иззад ниската ограда на малката градинка до него долетяха думи от разговора на куцата старица и осемдесетгодишната й приятелка. Ситнейки из градинката на Алис, те беряха розмарин, пелин, седефче и други растения, подходящи за украса на тялото на покойницата и за опушване на стаята. Паралитичната старица, изтощена от дългия път, остана да бди край мъртвото тяло, за да не му причинят вреда вещици или зли духове.

Ето какви зловещи думи дочу неволно Рейвънсууд.

— Виж, Ани Уини, как се е източила младата цикута — каза куцата. — Нито една вещица не би се отказала от такъв кон, за да се носи през планини и долища, в нощната тъма или на лунна светлина, а после да се спусне направо в избата на френския крал.

— О, миличка! — отвърна другата старица. — Сега дяволът е станал по-коравосърдечен от самия лорд-пазител на печата и другите големи хора. А те в гърдите си_имат не сърце, а камък. Смятат ни за вещици и ни посичат, режат, горят, чупят ни пръстите в менгемета, и ако ще по десет пъти да изричам молитвите си, сатаната пак няма да ме чуе.

— Ти виждала ли си го оня, черния изкусител?

— Не, наяве не ми се е явявал, ама насън — често. Някой ден ще бъда изгорена за това. Но защо да хортуваме таквиз работи, любезна! Ето долара, който ни даде Рейвънсууд: ще купим с него хляб, бира, тютюнец, малко бренди и буца захар. И с дявола или без дявола, момиче, ще си погуляем славно тая нощ!

Съсухрените бузи се сбърчиха и бабичката се разкиска отвратително, смехът й напомняше крясъка на кукумявка.

— Той е добро момче и не е алчен, тоя Рейвънсууд — изфъфли Ани Уини, — хубав млад човек: широк в раменете, а в бедрата тесен. Чудесен покойник ще бъде! С удоволствие ще го измия и приготвя за погребението му.

— Да, ама на челото му пише, че нито мъжка, нито женска ръка ще го докосне подир смъртта и никой няма да оправя тялото му на чамова дъска. Няма да имаш късмета да го приготвиш за гроба, Ани, няма да ти се случи! Знам го от сигурно по-сигурно!

— Искаш да кажеш, Ейлси, че му е отредена славната участ на прадедите му — да загине в бой? А от какво ще погине — от меч или куршум?

— Стига си ме разпитвала, Ани! Нищо повече не ще ти кажа — отсече пророчицата. — Не мисля, че съдбата ще бъде така милостива към него.

— О, аз отдавна съм разбрала, Ейлси Гурли, че ти си най-умната измежду нас. И от кого все пак си го научила?

— Не си тикай носа там, дето не трябва, Ани. Рекох ти — сигурна съм.

— Но ти сама призна, че никога не си виждала черния изкусител?

— Рекох ти — най-сигурно го знам. Още преди да му надянат първата ризка, съдбата на тоя Рейвънсууд е била вече написана.

— Шш-т! Чуваш ли тропота на коня му? Особен звук. Не предвещава нищо добро.

— Ей вие, милички, побързайте — отекна гласът на паралитичната старица, останала в хижата. — Трябва да сколасаме с всичко и да прочетем туй, което трябва. Тялото съвсем се вкочани и ако не успеем да го изправим, знаете каква беда ще ни сполети!

Рейвънсууд бе вече далеч и не чу края на поучителния разговор между стариците. За негова чест трябва да отбележим, че той се отнасяше с най-голямо презрение към всякакви магми, лоши предзнаменования и предсказания на съдбата, макар по негово време особено в Шотландия хората сляпо да вярваха във всичко това и дори да се усъмнят, се смяташе за не по-малък грях от неверието на сарацина или евреина. Той знаеше също така, че върху нещастните старици, сломени от товара на годините, от болести и нищета, твърде често падаше подозрение в магьосничество и че самите те от страх пред смъртно наказание и нечовешки жестоки мъчения си навличаха нелепи обвинения, с които за наш срам са изпълнени страниците на съдебните анали на Шотландия от XVII век. Но видението, което му се бе явило тази сутрин — истински призрак или зрителна измама, — го изпълни със суеверни мисли, въпреки че той полагаше отчаяни усилия да се отърси от тях; при това работата, по която бързаше за „Тодс ден“, едва ли можеше да го развесели.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)