Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Налагаше се да се срещне с Мортшу, пазача на гробището, и да уговорят с него погребението. Този човек живееше недалеч от гробището и като похапна в гостилничката на хана, Едгар се отправи към печалното лоно, където щеше да почива прахът на вярната му прислужница. То се намираше до един завой на бързоструйна рекичка, която се спускаше от околните хълмове. В съседната скала беше изсечена пещера във формата на кръст; преди години в нея бе изкупвал греховете си някакъв пустинник, а после мястото нарекоха „Хърмитидж“. Още по-късно богатият колдингамски манастир построи наблизо параклис, сега напълно разрушен, останало бе само гробището около него, където много рядко, само в особени случаи погребваха мъртвец. Няколко полуизсъхнали от старост тиса растяха на тази някога свещена земя. Тук почиваха воини и барони, но имената им бяха вече забравени, а паметниците — разрушени; и само грубите надгробни камъни, поставени за простосмъртните покойници, бяха оцелели. Самотната къщурка на пазача се гушеше до полуразрушената стена; покривът, гъсто обрасъл с трева, с мъх и лишеи, почти докосваше земята и придаваше на жилището вид на запуснат гроб. Рейвънсууд почука на вратата и му казаха, че обслужващият гробището е отишъл на сватба, защото бил и цигулар. На Едгар не му оставаше друго освен да поеме назад, като преди това заръча да предадат на пазача, чиито професии го правеха еднакво нужен и в радост, и в скръб, че ще го потърси рано сутринта на другия ден.
Едва отседнал Едгар в хана, там пристигна куриерът на маркиза с известие, че негова светлост ще бъде в „Тодс ден“ утре сутрин; ето защо Рейвънсууд, който смяташе да се прибере в самотната си кула, реши да чака роднината си тук и да нощува в странноприемницата.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Хамлет. — Този приятел не си ли дава сметка за работата, която върши? Гроб копае, а пее!
Хорацио. — Навикът му е притъпил чувството.
Хамлет. — Така е. Ръката, която няма слинове, е най-чувствителна.