Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 150
Перейти на страницу:

— Е, господа — каза цигуларят, — желая ви сполука в тоя ден. Получих долар; туй, значи, е добре за мене; вие останахте без песни — значи, ще е зле за вас. Отивам да довърша по-скоро гроба, подир което ще сменя лопатата е другото си средство за препитание — цигулката, — и ще отида да веселя слугите ви; може да се окаже, че те обичат музиката повече от господарите си.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Ако си вярна, обич моя, туй участ с сурова: с прищевки, мода и случайност за бой бъди готова. От опит и другари клети разбрах, нерядко става, менливостта сърцата слети без труд че раздвоява.
Хендерсън

— Сега, когато се избавихме от този нахален цигулар — поде маркизът, — искам да ви съобщя, драги родственико, че се опитах да водя преговори с лорд и лейди Аштън относно сърдечните ви отношения с дъщеря им. Успях да видя младата особа за пръв път днес, и то съвсем бегло, затова, лишен от възможността да съдя за достойнствата й, като добре познавам вашите, мисля, че няма да я обидя, ако кажа, че бихте могли да направите по-добър избор…

— Много съм ви задължен, милорд, за интереса, който сте проявили към моите дела — прекъсна го Рейвънсууд. — Съвсем не съм се готвил да ви обременявам с този въпрос. Но щом вече ви е известно, че съм сгоден за мис Аштън, смятам за нужно да изтъкна, че претеглих всички доводи против брака с дъщерята на сър Уилям и щом все пак съм се решил да предприема такава крачка, значи, че имам за това много сериозни основания.

— Ако ме бяхте изслушали докрай, мастър Рейвънсууд — отговори благородният му роднина, — забележката ви щеше да е излишна, тъй като, без да се задълбочавам в причините, които са ви подтикнали въпреки всичко да се стремите към брак с мис Аштън, аз сам прибягнах до всички средства — разбира се, в рамките, които смятах възможни за самия мен, — за да постигна съгласието на родителите й.

— Благодаря ви, милорд, за доброволното посредничество — каза Рейвънсууд. — И искрено съм ви признателен, понеже съм уверен, че в хода на преговорите не сте излезли извън пределите, които бих смятал възможни за себе си.

— В това не бива да се съмнявате. И на мен ми беше съвсем ясно колко деликатна е мисията ми и естествено не бих поставил кръвния си сродник в унизително или неясно положение пред тези Аштън. Напротив, изложих им всички изгоди на брака на дъщеря им с наследник на знатен и древен род, кръвно свързан с първите фамилии на Шотландия; обясних им в каква степен на родство се намираме вие и аз; намекнах за предстоящите политически промени и дадох да се разбере в чии ръце ще се окажат сега козовете. Накрая им изтъкнах, че гледам на вас като на син или племенник, а не като на някакъв далечен роднина и че вашите дела ме засягат така сериозно, както моите собствени.

— И какъв бе изходът от тези преговори, милорд? — попита Рейвънсууд, недоумявайки дали трябва да се сърди на маркиза, или да му благодари за намесата.

— Лорд-пазителят на драго сърце се съгласи с разумните доводи. Той много държи на поста си, а предвид на предстоящите промени, ще му се наложи да го освободи. При това сър Уилям очевидно е благоразположен към вас, да не говорим за това, че прекрасно вижда всички изгоди от подобен брак. Обаче съпругата му, която е главното действуващо лице в дома му…

— Лейди Аштън, милорд! — възкликна Рейвънсууд. — Моля ви, кажете направо как завършиха вашите преговори. Готов съм да чуя всичко.

— Добре е, че сте така подготвен — кимна маркизът. — Наистина изпитвам срам да повторя и половината от това, което тя изрече. Достатъчно е да се каже само, че е решително против… Дори директорка на пансион за благородни девици не би могла да откаже така високомерно на някой ирландски капитан в оставка, ако поиска ръката на единствената дъщеря на богат плантатор от Западна Индия86, както лейди Аштън, отхвърляйки вашето предложение и моето посредничество. Не ми е ясно какво цели с отказа си. Няма да й се случи друга такава блестяща партия за дъщеря й. Колкото до парите и земята, тези въпроси по-скоро интересуват мъжа й, а не нея. Струва ми се, че тя ви мрази, защото имате титла, която мъжът й не притежава, и сте лишен от състояние, с каквото разполага той. Но по-добре да прекратим този неприятен за вас разговор. Ето че стигнахме до странноприемницата.

От всички многобройни дупки и пролуки на бедната гостилничка на хана към двамата долитаха апетитни миризми: готвачите на маркиза се бяха постарали да приготвят чудесно угощение в това затънтено и пусто място.

вернуться

86

Антилските острови. — Б.пр.

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)