Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Кой? Къде?
Огромният „Боинг-747“ на Народната република се появи като гигантска сребърна птица и с няколко маневри застана на определената за него площ. Вратите се отвориха и парадът започна. Лидерите на британската и китайската делегация се появиха заедно. Помахаха с ръце и слязоха по металната стълба — единият в неизменните дрехи на Уайтхол, другият в униформа на китайската армия. Приближиха се до микрофоните и гласовете им загърмяха по високоговорителите. От двете им страни застана по една редица съветници и адютанти, азиатци и хора от Запада, стремящи се да създадат впечатление за приятелска атмосфера и желание за сътрудничество. Джейсън прекара следващите минути в пълно объркване. Част от вниманието му се отклоняваше към церемонията, но другата, по-голяма част се занимаваше с последното търсене, тъй като то наистина щеше да бъде последно. Имитаторът беше тук някъде и той трябваше да го намери, преди да извърши убийството, преди да създаде хаос! Но къде е, дяволите да го вземат? Борн мина през въжетата и се приближи напред, за да намери място, откъдето да наблюдава церемонията по-добре. Един пазач възрази на намеренията му; Джейсън показа разрешителното си и остана на място, като следеше телевизионните екипи, лицата на хората, очите им, апаратурата им. Ако убиецът беше някъде там, кой точно беше той?
— Много приятно ни е да отбележим, че е постигнат по-нататъшен прогрес по отношение на споразуменията. Ние от Обединеното кралство…
— Ние от Китайската народна република — единственият истински Китай на тази земя — изразяваме своето желание да основем тясна дружба с онези, които желаят да…
Речите бяха прекъсвани от изказваната подкрепа на всеки от водачите към мнението на другия, но заедно с това се даваше да се разбере, че ще има още много преговори. Под привидната любезност и дежурните усмивки се усещаше напрежение. Джейсън не откри абсолютно нищо, за което да се залови, така че изтри капките дъжд от лицето си, кимна на пазача, провря се под въжетата и тръгна назад към мястото, откъдето беше дошъл.
Изведнъж вниманието на Борн беше привлечено от светлини на фарове, които завиха от страничен път и тръгнаха по пистата към спрелия самолет. Тогава, сякаш по даден знак, избухнаха аплодисменти. Кратката церемония беше приключила. Пристигаха лимузините, всяка от които се съпровождаше от ескорт от мотоциклетисти.
Моментът настъпи. Ако нещо трябваше да се случи, то трябваше да се случи сега. Ако трябваше да се постави някакъв инструмент на смъртта и зарядът му да експлодира след една минута или по-малко, той трябваше да се постави сега! На няколко стъпки от лявата си страна той забеляза полицай, чиито очи се движеха със същата бързина като неговите. Джейсън се наклони към него и заговори на китайски, като държеше в ръка разрешителното си.
— Аз съм човекът от Израел! — изкрещя той, за да бъде чут сред шума от ръкопляскането.
— Да, знам за вас! — извика полицаят. — Казаха ми. Благодарни сме затова, че сте тук!
— Имате ли някакво фенерче?
— Да, разбира се! Искате ли го?
— Много.
— Заповядайте.
— Ще дойдете ли с мен, за да ме представяте на пазачите. Нямам време да се легитимирам.
— Разбира се — китаецът го последва и застана срещу пазача, който преди малко беше спрял Джейсън. — Пуснете го да мине! Той е един от нас и е специално обучаван за тези неща!
— Евреина антитерорист?
— Това е той.
— Казаха ни за него. Благодаря ви, сър… Но, разбира се, той едва ли може да ме разбере.
— Колкото и странно да е, той ви разбира. Говори местен жаргон.
— На улица „Фуд“ в ресторант „Козур“ може да опитате от нашите рецепти…