Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Осем секунди по-късно последва експлозия. Лимузината с името „Червена звезда-1“ се превърна в летящи късове пламтящ метал и пръснато стъкло.
Пекин, 23,25 часът.
Над северните покрайнини на Пекин е разположен огромен лагер със строго ограничен достъп, за когото почти не се говори. Основната причина за това са мерките за сигурност, но също и смущението на това общество, привърженик на социалното и политическото равенство. Защото в тази залесена шир се намират вилите на най-могъщите хора в Китай. Лагерът е заобиколен с висока стена от сив гранит, входовете му се пазят от калени стари ветерани, а вътре в гъстите гори непрекъснато сноват свирепи полицейски кучета. И ако някой иска да разбере нещо повече за социално-политическите отношения между обитателите тук, трябва да знае, че няма вила, от която да се вижда друга вила, тъй като всяка е оградена от своя собствена вътрешна стена, а персоналната охрана се подбира след години на вярна служба и доверие. Името на мястото е Нефритената кула. По едно или друго време, следвайки приливите и отливите на политическия възход, тук са живели хора като Мао Дзедун, Лиу Шаоки, Лин Бяо и Джоу Енлай. Сега измежду живеещите тук беше човекът, определящ икономическата съдба на Народната република. Световната преса го наричаше просто Шенг и с това име го знаеха всички. Пълното му име беше Шенг Чу Янг.
По пътя пред масивната сива стена се зададе кафяв седан, който се приближи до пропускателния пункт номер 6 и рязко удари спирачки, като колата спря само на сантиметри от оранжевата бариера. Охраняващият се приближи с бързи стъпки.
— При кого идвате и как се казвате? Трябва да видя документите ви за самоличност.
— Министър Шенг — каза шофьорът. — Моето име не е важно, нито има нужда да ви показвам документите. Моля да съобщите във вилата на министъра, че неговият пратеник в Кулон се е завърнал.
Войникът сви рамене. Тези отговори бяха напълно стандартни за Нефритената кула, а едно по-голямо любопитство можеше да предизвика преместване на друга служба и лишаване от тези райски задължения, където остатъците от храна надхвърляха представите на всеки, а за добра служба даваха дори вносна бира. Но въпреки това пазачът използва телефона. Посетителят трябваше да се приеме според правилата. Той отиде при кабината до портала и избра вилата на Шенг Чу Янг.
— Пуснете го. Бързо!
Без да се връща до колата, пазачът натисна бутона и оранжевата бариера се вдигна. Колата профуча под нея и се понесе по алеята от чакъл. „Пратеникът явно бърза много“ — си помисли пазачът.
— Министър Шенг е в градината — каза армейският офицер до вратата, като се оглеждаше плахо наоколо и се взираше в тъмнината. — Отидете при него.
Пратеникът прекоси фоайето, обзаведено с лакирани мебели от червено дърво, и мина по сводест коридор, отвъд който беше обградената със стена градина. В нея бяха симетрично разположени четири езера с водни лилии и меко осветление под водата. Две пресичащи се алеи от бял чакъл образуваха голямо Х между четирите езера, като в края на всяка алея имаше ниски столове и маси близо до брега на езерцата. В края на източната алея седеше сам слаб мъж, среден на ръст, с ниско подстригана, преждевременно побеляла коса и изпито лице. Ако имаше нещо стряскащо във вида му, това бяха очите, тъмните очи на мъртвец, които не примигваха дори за миг. Но редом с това те бяха и очите на фанатик, сляпо посветен на някаква кауза, която му вливаше невиждани сили. Това бяха очите на Шенг Чу Янг и в този момент те горяха гневно.
— Кажи ми — изкрещя той и стисна с ръце черния стол, — кой е извършил това?
— Всичко е било лъжа, министре! Направихме справка с хората ни в Тел Авив. Там няма човек, когото са изпращали в Кулон. Лъжа!
— Какви действия предприехте?
— Всичко е много объркано…
— Какво направихте?
— Следим командир от хонконгската полиция, за когото никой не знае нищо.
— Глупаци и идиоти! Идиоти и глупаци! С кого говорихте?
— С нашия човек от кулонската полиция. Беше доста объркан и съжалявам, че трябва да го кажа, но мисля, че беше изплашен. На няколко пъти спомена Макао и тонът му никак не ми хареса.
— Той е мъртъв.
— Ще предам инструкциите ви.
— Мисля, че няма да можеш. — Шенг жестикулираше с лявата си ръка, а дясната бавно пъхна под масата. — Ела и отдай почит на Гоминдана — заповяда той.
Пратеникът се приближи до министъра. Направи нисък поклон и пое лявата ръка на великия мъж. Шенг вдигна дясната си ръка, в която блесна пистолет.
Оръжието гръмна, като буквално отнесе главата на пратеника. Малки парченца от черепа и мозъчната тъкан заплуваха между лилиите в езерото. Армейският офицер се появи в коридора.