Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Всичко започна с телефонния разговор, по време на който майорът от МИ-6 покри слушалката с длан и обяви на останалите:
— Тази вечер на летище Кай Так. Китайско-британските делегации за преговорите. Подготвен е атентат срещу генерал-губернатора. Предполагат, че е Джейсън Борн.
— Не вярвам! — извика Макалистър и скочи от канапето. — Много е прибързано. Шенг не е готов. Ако беше готов, щяхме да получим някакъв намек за това. Напълно погрешно е!
— Погрешни изчисления? — попита хладно посланикът.
— Възможно е. Или пък нещо друго. Стратегия, която не сме обмислили.
— На работа, майоре — каза Хавиланд.
След като даде последни заповеди на подчинените си, самият Лин получи последни нареждания от Хавиланд, преди да потегли към летището.
— Стойте далеч от мястото на действие, майоре — каза посланикът. — Това е много важно условие.
— Невъзможно е — отговори Лин. — Моите уважения, сър, но трябва да бъда заедно с хората си. Очите ми са опитни.
— С цялото си уважение — продължи Хавиланд — трябва да ви кажа, че най-безопасният начин е да стоите по-близо до изходите на летището.
— Защо, господин посланик?
— При вашата прозорливост се учудвам, че питате.
— Трябва да попитам! Не разбирам.
— Тогава, майоре, може би грешката е моя. Мислех, че съм изяснил причината, заради която прибягнахме до такива крайни средства, за да накараме нашия Джейсън Борн да дойде тук. Приемете факта, че той е необикновен, досието му го показва. Ушите му не само са прилепени към земята, но разпознават трептенията на вятъра в четирите посоки. Трябва да предположим, че ако медицинската прогноза е вярна и за в бъдеще той възвръща постепенно паметта си, в тази част на света той има познанства в кътчета, за които ние не знаем нищо. Предположете, просто предположете, майоре, че някой от неговите познати го информира, че на летище Кай Так е обявена тревога и са събрани силите за сигурност с цел да опазят генерал-губернатора. Какво мислите, че ще направи той?
— Ще бъде там — отговори неохотно Лин Уенцзу. — Някъде.
— И ако предположим, че нашият Борн ви види? Простете ми, но е трудно човек да ви пропусне. Дисциплината на неговия логичен ум ще го накара абсолютно точно да разбере кой сте вие. Трябва ли да продължавам?
— Не мисля — каза майорът.
— И така логическата връзка е направена — каза Хавиланд, като застъпи без пауза думите на Лин. — Няма никакъв тайпан с убита съпруга в Макао. Вместо това вижда силно уважавания старши офицер от британското разузнаване в ролята на мним тайпан. Усеща лъжата веднага, лъжа, която повтаря като ехо предишна измама. Ще разбере, че е бил манипулиран от правителството за втори път, и то по най-грубия възможен начин — отвличането на жена му. Умът е деликатен инструмент, майоре, а неговият е по-деликатен, отколкото на повечето хора. Не може да поема стрес в големи количества. Не искам и да мисля какво би направил той и какво ще бъдем принудени да предприемем ние.
— Това винаги си остава най-слабият пункт на сценария и все пак продължава да е негово ядро — каза Лин.
— Изобретателен похват — прекъсна го Макалистър, очевидно цитирайки. — Няколко прояви на отмъщение се възприемат обикновено като око за око. Това са твои думи, Лин.
— Ако е така, не е трябвало да избирате мен за ролята на вашия тайпан! В Хонконг настъпва страшна криза, а вие парализирате моите действия!
— Същата криза засяга всички ни — отвърна му меко Хавиланд. — Само че сега знаем предварително. Кой друг трябваше да изберем, ако не многократно доказалия опитността си шеф на Специалния отдел? Влезте в диспечерската кула на летището и командвайте оттам. Стъклото е тъмно.
Огромният майор се обърна ядосано и мълчаливо напусна стаята.
— Дали е разумно да го пуснем? — попита Макалистър, когато той, посланикът и Кетрин Стейпълс останаха сами.