Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Изнесете го — заповяда Шенг. — Той чу твърде много, научи твърде много… позволи си твърде много.
— Разбира се, министре.
— И се свържи с човека в Макао. Имам инструкции, отнасящи се до него, с които трябва да се съобрази веднага, още преди да е угаснал огънят в Кулон. Искам го тук.
Офицерът се приближи до мъртвия куриер, а Шенг рязко стана от стола си и бавно отиде до ръба на езерцето. Лицето му се освети от подводните светлини. Той заговори отново с монотонен, но многозначителен глас.
— Скоро целият Хонконг и териториите — каза той, загледан в една лилия — ще бъдат част от Китай.
— Вие ни водите, министре — каза офицерът с очи, излъчващи огромна преданост. — Ние ви следваме. Обещаният от вас поход започна. Завръщаме се при нашата Майка и земята отново ще ни принадлежи.
— Да, ще ни принадлежи — съгласи се Шенг Чу Янг. — Никой не може да ни отрече, никой не може да ме отрече.
20.
По обяд на същия ден, когато Кай Так все още беше просто летище, а не поле на смъртта, посланик Хавиланд се зае да обясни на смаяната Кетрин Стейпълс в най-общи линии заговора на Шенг. Същността на заговора: консорциум от тайпани с централен водач, чийто син беше Шенг, се готвеха да завладеят Хонконг и да превърнат колонията в своя собствена финансова империя. Неизбежният ритуал: заговорът щеше да се провали и разяреният гигант, какъвто беше Народната република, щеше да нахлуе в Хонконг, нарушавайки споразуменията и хвърляйки в хаос целия Далечен изток. Преизпълнена с недоверие, Кетрин поиска доказателства и до 2,15 беше прочела два пъти дългото и свръхсекретно досие на Шенг Чу Янг, но и след това не се отказваше от възраженията си, тъй като авторството на написаното не можеше да се подкрепи с доказателства. В 3,30 я заведоха в радиокабината и чрез сателитна връзка й беше предоставена последователността на фактите от човек на име Райли от Националния съвет за сигурност във Вашингтон.
— Чувам единствено гласа ви, мистър Райли — каза Стейпълс. — Как да бъда сигурна, че не ми се обаждате от Уанчай, тук, долу, от подножието на хълма?
В този момент по линията се чу изщракване и с Кетрин заговори човекът, чийто глас беше известен както на нея, така и на целия свят.
— Разговаряте с президента на Съединените щати, мисис Стейпълс. Ако се съмнявате в това, ви предлагам да се обадите във вашето консулство. Помолете ги да се свържат с Белия дом по дипломатическия телефон и поискайте потвърждение за нашата връзка. Аз ще чакам на линията. Ще получите потвърждение веднага. Засега това е най-важното, което трябва да се направи.
Като поклати глава и за момент затвори очи, Кетрин отговори тихо:
— Вярвам ви, господин президент.
— Забравете за мен, повярвайте на това, което сте чули. То е истина.
— Толкова е невероятно… толкова немислимо.
— Аз не съм експерт, мисис Стейпълс, и никога не съм го твърдял, но и Троянският кон е бил невероятен. Днес той може би е само легенда, а Хубавата Елена — плод на разпалено поетично въображение, но самата идея си остава валидна. Тя се е превърнала в символ на врагове, които взаимно се унищожават отвътре.
— Елена…
— Не вярвайте на медиите… Аз съм прочел една-две книги по въпроса. Но повярвайте на нашите хора, мисис Стейпълс. Ние се нуждаем от вас. Ще се обадя на вашия министър-председател, ако това би помогнало, но моето лично мнение е да не го правя. Той ще се почувства задължен да обсъди проблема с други.
— Не, господин президент. Сдържаността преди всичко. Започвам да разбирам посланик Хавиланд.
— Явно в тази област сте по-добра от мен. Аз невинаги го разбирам.
— Може би така е по-добре, сър.
В 3,58 минути имаше спешно обаждане от изключително важно естество, но то не беше нито за посланика, нито за заместник-секретаря Макалистър. Обаждането беше за майор Лин Уенцзу и то стана причината за ужасяващо бдение, което продължи с часове. И без това оскъдната информация беше толкова страховита, че прикова вниманието на всички върху настъпващата криза. Кетрин Стейпълс се обади в консулството и уведоми канадския представител, че не се чувства добре и няма да посети стратегическата конференция, насрочена за същия следобед. В строго охраняваната къща й оказваха подобаващо гостоприемство. Посланик Хавиланд искаше тя да се увери сама, че целият Далечен изток стои пред прага на политическа катастрофа. Как една твърде възможна грешка от страна на Шенг или на убиеца, който действаше за него, неизбежно би довела до светкавично настъпление на китайската армия към Хонконг, като войските щяха да нахлуят в колонията след броени часове и не само биха парализирали световния търговски обмен, но заедно с това биха причинили неизмерими човешки страдания — размирици, грабежи, убийства, дебнещи отряди на смъртта от всяка посока, даващи изблик на омразата си, наслоявана с години. Расистки и терористки групировки биха скочили една срещу друга и кръвта по улиците щеше да потече като река. От този твърде вероятен конфликт много нации щяха да се почувстват засегнати, което би станало предпоставка за световна война. Той й обясни всичко това, докато Лин, застанал на телефона, разпределяше хората си по места, съгласувайки действията им с тези на полицията и на органите за сигурност на самото летище.