Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Едно телефонно обаждане от „Лисабон“ до тайпана в Хонконг — и Мари беше мъртва. Това не бяха единствените заплахи от страна на тайпана — често те не значеха нищо — той беше му обещал. След гневни крясъци и удари с юмрук по облегалката на крехкия стол, той се беше зарекъл: Мари ще умре. А този човек държеше на думата си. Кой беше той? Отговорът беше в онзи хотел и след като не се осмеляваше да отиде там, уменията на Д’Анжу можеха да му послужат. Французина знаеше твърде малко, но сега Джейсън щеше да му каже повече. Щеше да му опише жестокото двойно убийство и че една от жертвите е била жената на тайпана. Д’Анжу трябваше да зададе въпросите, които Джейсън не можеше, и ако имаше някакви отговори, той щеше да направи още една крачка към Мари.
„Действай съобразно сценария“ — Александър Конклин.
„Чий сценарий?“ — Дейвид Уеб.
„Губиш си времето! — Джейсън Борн. — Намери имитатора. Хвани го!“
Чух се тихи стъпки по външния коридор. Джейсън безшумно се отдалечи от прозореца с пистолет в ръка и прилепи тялото си към стената в нишата зад вратата. Някой пъхна внимателно ключа в бравата. Вратата бавно се отвори.
Борн я блъсна обратно, изскочи от прикритието си и здраво хвана зашеметеното тяло за раменете, като го изтласка навътре. Затвори вратата с ритник и насочи пистолета към главата на мъжа, който междувременно беше изпуснал куфара и някакъв доста голям пакет. Човекът беше Д’Анжу.
— Това е един от начините да ти пръснат мозъка, Еко!
— По дяволите! И също така последният път, в който ще бъда деликатен с теб! Погледни се в огледалото, Делта. Изглеждаш толкова измъчен, както в Там Куан, не си спал дни наред. Смятах, че си почиваш.
Друг спомен светна в съзнанието му.
— В Там Куан — каза Джейсън — ти ми нареди да спя, нали? Криехме се в храстите и бяхме изморени до смърт. Тогава ти ми каза нещо. Какво беше то?
— Обясних ти, че сънят е същото оръжие, както всеки остър инструмент или огнестрелен механизъм, който човек е измислил.
— Много време след това вариация на тази тема ме преследваше. Превърна се в нещо като мой девиз.
— Радвам се, че си бил достатъчно интелигентен, за да се вслушаш в съветите на по-възрастните от теб. Мога ли да стана? И би ли махнал проклетия пистолет от носа ми?
— О, извинявай.
— Нямаме никакво време — каза Д’Анжу, като се изправи и остави куфара на пода. Разкъса хартията на големия пакет. Вътре имаше сиво-кафяви дрехи, два колана с прикрепени към тях кобури и две шапки с козирки. Той хвърли всичко това на един стол. — Това тук са униформи. Документите ни за самоличност са в джоба ми. Страхувам се, че аз съм по-висок чин от двама ни, Делта, но възрастта има своите привилегии.
— Това са униформи на хонконгската полиция.
— Кулонската. Може би ще имаме късмет, Делта! Затова се забавих толкова. Охраната на летище Кай Так е страшна, а твоят имитатор го иска точно така, за да покаже, че е сто пъти по-добър от теб. Няма пълна гаранция, разбира се, но това е класическото предизвикателство към такъв ненормален маниак. Постройте вашите войски, а аз ще мина между тях! С едно такова убийство той ще увековечи легендата за своята непобедимост. Той ще бъде там, сигурен съм.
— Разказвай отначало — подкани го Борн.
— Добре, докато се обличаме — съгласи се Французина, разкопчавайки панталоните си. — Побързай! От другата страна на пътя има скрита моторна лодка. Четиристотин конски сили. За четирийсет и пет минути сме в Кулон. Ето! Това са твоите дрехи. Mon Dieu, мисълта за парите, които похарчих, ще ме накара да повърна!
— Защо си толкова сигурен, че той ще се появи на летището? — попита Борн, като се пресегна за униформата си.
— Генерал-губернаторът. Готви се атентат.
— Какво? — извика ужасеният Джейсън.
— От полуострова отидох пеша до ферибота с твоя куфар в ръка. Разстоянието е късо, а с ферибота се придвижваш много по-бързо, отколкото с такси през тунела. Когато минавах покрай полицейския участък на Сализбъри Роуд, видях седем патрулни коли, които излязоха оттам една след друга с голяма скорост. Видя ми се странно: две или три коли, тръгнали да се оправят с някаква местна каша, да — но седем? Работата не беше чиста. Свързах се с моя човек и той ми разкри причините — те отдавна вече не бяха служебна тайна. Каза ми, че ако остана на мястото си, ще видя още десет коли и двайсет микробуса, всички до един да потеглят за летище Кай Так през следващите два часа. Тайните източници на полицията дали сведения, че се готви атентат срещу генерал-губернатора.