Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Подробности! — рязко заповяда Борн, стягайки колана на панталоните си.
— Губернаторът пристига от Пекин със своя антураж от Външното министерство и друга китайска делегация, с която ще се водят преговори. На летището ще има журналисти, хора от телевизията и какви ли не още. И двете правителства искат пълно отразяване на това събитие. Утре ще се проведе среща на високо равнище между всички преговарящи и лидери от финансовите среди.
— Договорът от деветдесет и седма?
— Да, продължение на безкрайните излияния по споразуменията. Но се моли от името на всички ни преговорите да минат добре.
— Сценарият — каза Джейсън и застана неподвижен.
— Какъв сценарий?
— Този, за който ми каза ти, сценарият, който подпалил телефонния кабел между Пекин и седалището на правителството в Хонконг. Генерал-губернаторът ще бъде убит заради убийството на вицепремиера? След това може би външен министър в замяна на висшестоящ член на Централния комитет, министър-председател срещу президент? Докъде ще стигне всичко? Колко атентата трябва да се направят, докато бъде достигната критичната точка? Колко време остава, докато разгневеният родител откаже да толерира постъпките на непослушното дете и навлезе в Хонконг? Господи, но това може да се случи и явно някой го иска!
Д’Анжу стоеше неподвижен, поставил ръка върху колана си, по който заканително проблясваха месинговите главички на редицата от патрони.
— Това, което казах, не беше нищо повече от хипотеза, базираща се върху произволното насилие, извършвано от вманиачен убиец, който приема поръчките си, без да подбира. И от двете страни има достатъчно корупция и жажда за власт, за да се оправдае моята хипотеза. Но това, което казваш ти, Делта, е съвсем различно. Ти твърдиш, че съществува организиран план, имащ за цел да подрие властта в Хонконг дотам, че континентът да го превземе.
— Сценарият — повтори Джейсън Борн. — Колкото повече се усложнява, толкова по-прост изглежда.
Покривите на летище Кай Так гъмжаха от полиция, както и всички пропускателни пунктове, входове, тунели, багажни площи и митнически зони. Вън на гигантското поле с настилка от черен асфалт работеха мощни прожектори, към които се прибавяха по-малки подвижни светлини, осветяващи всяко превозно средство, всеки квадратен сантиметър земя. Телевизионните техници размотаваха кабели, докато интервюиращите, които стояха зад платформи с озвучителна техника, говореха на дузина езици. Фотографите и останалите репортери засега дебнеха отвъд пропускателните пунктове, но през усилвателите управата на летището обяви, че скоро всички професионални журналисти ще могат да влязат в оградените с въжета пространства, откъдето да следят пресконференцията. За целта на всеки щеше да бъде даден специален пропуск. Цареше безпорядък. И тогава се случи най-неочакваното. Върху цялата колония се изсипа силен дъжд, дошъл от тъмното небе над западния хоризонт. Поредният есенен порой.
— Твоят имитатор определено е с късмет, нали? — каза Д’Анжу, докато той и Борн маршируваха в своите униформи заедно с другите полицаи през покрит коридор от гофрирана ламарина, който водеше към огромен хангар. Барабаненето на дъжда беше оглушително.
— Късметът няма нищо общо с това — отвърна Джейсън. — Просто е проучил прогнозата за времето. Всички летища я имат. Знаел е, че ще вали поне отпреди два дни. Времето също може да бъде оръжие, Еко.
— Може би, но не е могъл да определи кацането на китайския самолет с генерал-губернатора. Те често закъсняват с часове.
— Да, но не и с дни. Кога кулонската полиция е получила информацията за опит за атентата?
— Специално попитах — каза Французина. — Около единайсет и половина тази сутрин.
— А самолетът от Пекин по разписание трябваше да пристигне по някое време тази вечер, нали?
— Да, казах ти вече. На хората от пресата и телевизията им беше казано да бъдат тук най-късно в девет.
— Той е проучил прогнозата за времето. Удобните случаи се представят и ти ги грабваш.
— Точно това трябва да направиш и ти, Делта. Мисли като него, стани като него! Това е нашият шанс!
— Какво си мислиш, че правя?… Когато стигнем до хангара, искам да се отделя. Твоята фалшива карта ще го направи ли възможно?