Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Аз съм командир от британския сектор на районната полиция на Монкок.
— Какво означава това?
— Въобще не знам, но беше най-доброто, което можах да направя.
— Ти не говориш като англичанин.
— А кой би разбрал това, точно тук, на Кай Так, друже?
— Англичаните.
— Ще ги избягвам. Китайският ми е по-добър от твоя. Това ще внуши респект. Ще можеш да се скиташ свободно наоколо.
— Така да бъде — каза Джейсън Борн. — Ако става въпрос за твоя десантчик, той трябва да е мой, преди да бъде забелязан от когото и да било. Тук и сега!
Персоналът по поддръжката, облечен в яркожълти дъждобрани, изкара от хангара големи преградни стълбове. Малко по-късно пристигна камион, пълен догоре с жълти мушами, предназначени за полицейския контингент. Хвърляха ги от задната част на камиона и всеки обличаше по една, след което всички се построиха в редици, за да получат инструкции от началниците си. Увеличилото се объркване след пристигането на новите подразделения постепенно изчезна и наоколо се възцари ред. Но това беше ред, на който Борн не се доверяваше. Всичко вървеше прекалено гладко, цялата подготовка сякаш беше твърде обикновена за работата, която предстоеше да се свърши. Всеки полицай в жълтия си дъждобран беше едновременно предупреждение и мишена, но и нещо друго. Беше залог. Всеки можеше да бъде сменен от друг, облечен по същия начин, от убиец, който знаеше как да приеме вида на врага си.
Все пак тази стратегия беше самоубийствена и Джейсън знаеше, че неговият имитатор няма да се ангажира с нея. Освен ако… освен ако оръжието, което използва, е с достатъчно нисък звук, за да може дъждът да го елиминира. Но при такова положение мястото на атентата ще бъде незабавно обкръжено, всички изходи блокирани и всеки човек в околността ще бъде принуден със силата на оръжието да остане на мястото си. Може би средство със забавено действие? Малка стреличка, убождането от която не е по-болезнено от ухапването на муха, но капчицата смъртоносна отрова се влива в кръвта, за да предизвика бавна, но неизбежна смърт. Това беше вероятно, но и тук имаше прекалено много спънки. За необходимата голяма точност трудно можеше да се разчита на всякакви въздушни оръжия; това беше извън възможностите им. Без съмнение генерал-губернаторът щеше да носи предпазна жилетка. Вероятността убиецът да се прицели в лицето беше също минимална; лицевите мускули, толкова чувствителни към болка, щяха веднага да реагират на допира от чуждия предмет. Оставаха ръцете и вратът; първите бяха твърде малки мишени и обикновено се движеха, което ги правеше трудни; вратът също не можеше да се улучи лесно. Мощна пушка на някой покрив? Пушка с инфрачервен снайпер? Имаше и друга възможност. Убиецът да облече жълт дъждобран, който да му осигури идеално прикритие. Но и това трябва да се изключи; звукът на пушката би издал мястото, откъдето се стреля, а монтирането на заглушител би намалило точността на оръжието. Шанс за убийство от покрив практически нямаше.
А убийството трябваше да се осъществи. Борн го разбираше, особено при конкретните обстоятелства. Д’Анжу беше прав. Всички фактори за един драматичен атентат бяха налице. Карлос Чакала не би могъл да желае повече — нито пък Джейсън Борн, си помисли Дейвид Уеб. Да се осъществи убийството при тази желязна охрана, означаваше фалшивият Борн да подчертае докрай мрачното си превъзходство. Тогава как? Какъв щеше да е неговият избор? И след като го направи, кой път за бягство щеше да избере? Камион с телевизионна техника бе твърде неудачно средство. Екипът от техници, занимаващи се с поддръжката на кацащите самолети, беше проверен неколкократно; външният човек би се забелязал веднага. Всички журналисти щяха да минат през електронни детектори, които отчитаха дори десет милиграма метал. Покривите също отпадаха. Как тогава?
— Разрешителното ти е готово — каза Д’Анжу, внезапно появил се до него с лист хартия в ръка. — Това тук е подписано от префекта на полицията на Кай Так.
— Какво му каза?
— Че си евреин, трениран в антитерористични операции, и си изпратен при нас на разменни начала. Ще бъде казано на всички.
— Но, Господи, аз не говоря иврит!
— Кой тук говори? Говори на френски и ще бъде достатъчно. Ще се разминеш с това.
— Знаеш, че си невъзможен, нали?
— Зная, че когато Делта ни беше водач в „Медуза“, веднъж каза на командира в Сайгон, че няма да излезе в полето без „стария Еко“.
— Сигурно не съм бил на себе си.
— О, тогава наистина не беше.
— Благодаря ти, Еко. Пожелай ми успех.
— Не се нуждаеш от успех — каза Французина. — Ти си Делта. Винаги ще бъдеш Делта.