Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Астрономическото значение на този невероятен проект не може да бъде пресилено, защото както казах преди, тъмната ивица в Млечния път е един от най-важните символи в културата на маите. Според „Попол-вух“, книгата на сътворението на маите, тъмната ивица е пътят, който води към Подземния свят или Шибалба. Оттам е минал героят Хунафу, за да отиде в Подземния свят и да предизвика злите божества. Героичното, макар и гибелно предизвикателство е превърнато в ритуал от маите с древната игра на топка, в която всички участници от загубилия отбор били умъртвявани.
Според календара на маите името Един Хунафу или Хунафу Първи се равнява на 1 ахау, първия ден от петия цикъл — и последния — деня на гибелта в предсказанието. Използвайки сложна астрономическа програма, аз направих карта на небето такова, каквото ще бъде през 2012 година, когато Голямото игрище отново ще се намира точно под тъмната ивица, но този път по време на зимното слънцестоене — 4 ахау, 3 канкин — денят на унищожението на човечеството.
В един хладен есенен ден през 1983 година в Чичен Ица пристигна екип мексикански археолози. Въоръжени с кирки и лопати, те отидоха на Голямото игрище: търсеха експонат, известен като централния маркер — декоративен камък, заровен в централната точка на много други игрища в Централна Америка.
Ние с Мария стояхме отстрани и наблюдавахме как археолозите изкопаха древния предмет. Никой от нас не бе виждал подобно нещо — нефрит вместо обикновен камък, кух, с размерите на кутия за кафе и с дръжка от обсидианово острие, досущ меч. Въпреки многобройните опити да го махнем, оръжието не помръдна.
От двете страни на предмета от нефрит имаше символични изображения на еклиптиката и на тъмната ивица в Млечния път. На дъното детайлно беше нарисувано лице на воин.
Мария и аз се вторачихме стъписани в лицето, защото чертите бяха непогрешими. После с нежелание дадохме централния маркер на водача на експедицията и се върнахме в караваната, завладени от потенциалното значение на предмета, който току-що бяхме държали в ръцете си.
Най-сетне Мария наруши мълчанието. „Джулиъс, неизвестно как съдбата ни се е преплела със спасението на човечеството. Това е знак, че трябва да продължим издирването си и да намерим входа към вътрешността на пирамидата на Кукулкан.“
Знаех, че съпругата ми има право. Заредени с енергия и вълнение, ние продължихме издирването и през следващите три години преобърнахме всеки камък и изследвахме всяка руина и пещера в околността.
Но не намерихме нищо.
През лятото на 1985 година отчаянието ни нарасна неимоверно. Разбрахме, че ни е необходима промяна на обстановката, за да запазим разсъдъка си. Първоначалният ни план беше да отидем в Камбоджа, за да изследваме руините на Ангкор Ват — място, което според нас е свързано с Гиза и Теотихуакан. За съжаление, управляващите червени кхмери отказваха достъп там на всички чужденци.
Мария имаше други идеи. Тя предполагаше, че извънземните ни прародители не са направили вход към вътрешността на пирамидата на Кукулкан, за да не бъде ограбена от иманяри, и реши, че трябва да се върнем в Наска и да се опитаме да дешифрираме останалата част на древното послание.
Колкото и да не ми се искаше отново да отида в Перу, не можех да оспоря логиката на съпругата си. В Чичен Ица явно не стигнахме доникъде, макар да бяхме убедени, че градът е предопределен за бойно поле в последната битка между доброто и злото.
Преди да се отправим на пътешествието, което се оказа последното и съдбоносното, трябваше да направя още нещо.
Въоръжен с лост и маска, късно една нощ аз проникнах с взлом във фургона на археолозите и спасих централния маркер на храма на Кукулкан от похитителите му.
Откъс от дневника на професор Джулиъс Гейбриъл
Справка каталог 1981–1984 г. стр. 08–154
Фотоалбум флопидиск 7 и 8: Име на файла: ЦЕНТРАЛНА АМЕРИКА, снимки 223, 328 и 344
20.
9 декември 2012 г.
Чичен Ица, Мексико
13:40 ч.
Пътническият самолет „Чесна“ подскочи два пъти по разбитата настилка и след кратко рулиране спря точно преди пистата да свърши в буренясалото поле.