Том 6 (Исторически драми) [bg]

КЛИФОРД

Велики господарю, неуместна

и вредна е таз ваша милозливост!

Нима лъвът поглежда благо звяра,

дошъл да му отнеме пещерата?

Или пък мечката ръката лизва,

посегнала към малките й рожби?

Или змията може би прощава

на оня, който я настъпи с крак?

Дори и червеят, премазан, хапе;

и гълъбът с клюн малките си брани.

Ламтеше за короната ти Йорк,

а ти му се усмихваше, когато

той чело бърчеше. Макар и дук,

той искаше синът му крал да стане,

показвайки се с туй любящ баща,

а ти, сам крал, благословен със син,

лиши наследника си от наследство,

показвайки се с туй баща без обич!

Дечицата си хранят всички твари

и въпреки страха им от човека

кой, кой не ги е виждал зарад тях

със същите крила, които друг път

използвали са за плашливо бягство,

да водят бой с неканения гост,

в гнездото им полазил, и да жертват

живота си за своето потомство?

Не е ли срамно? Тях вземи за пример

Не ще ли бъде жалко, ако туй

момче надеждно зарад теб остане

лишено от наследствени права

и след години на сина си каже:

„Което мойте дядо и прадядо

печелиха, баща ми го изпусна

от глупаво нехайство“? Засрами се

и в мъжките черти на туй детенце,

които обещават толкоз много,

ти вгледай се и нека те втвърдят

духа ти мек, за да опазиш свойто

за себе си, а след това за него!