![Том 6 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/5/1/tom-6-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
Влиза, тичайки, Едуард.
ЕДУАРД
Небе, засмей се или, смърт, убий ме!
Засенчи облак слънцето на Едуард!
УОРИК
Защо, милорд? Нима дотам сме зле?
Влиза Джордж.
ДЖОРДЖ
Дотам, отдето ужасът започва!
Разбити сме! Разрухата ни гони!
Къде да бягаме? Какво да правим?
ЕДУАРД
Да бягаме не можем. Те с криле са.
А сили нямаме да ги отблъснем!
Влиза Ричард.
РИЧАРД
Кога намери да почиваш, Уорик?
Земята жадна вече е изпила
кръвта на брат ти, който бе пронизан
от бляскавото копие на Клифорд.
Във смъртните си мъки той извика
и долетя викът му отдалече,
подобно на прокобен злобен звън:
„О, Уорик, братко, отмъсти за мене!“
и под конете на врага, до глезен
потънали в димящата му кръв,
издъхна брат ти, храбрият ни рицар!
УОРИК
Тогава, пръст, напий се със кръвта ни!
Ще си убия коня, за да нямам
възможност да избягам! Чуйте вие:
защо сме седнали като женички
да плачем над бедите си, когато
врагът бушува, и защо седим
със скръстени ръце, като че ли
е таз трагедия забава само,
представяна на ужким от актьори?
Пред Бога коленичил, клетва давам,
че няма да престана да се бия,
дордето смърт не ми склопи очите
или мъстта не каже: „Стига толкоз!“
ЕДУАРД
О, Уорик, на колене редом с тебе,
душата си със свойта свързвам в клетва!…
Тъй, още коленичил, аз отправям
ръце, очи, сърце към Теб, чиято
върховна власт издига или сваля
кралете на земята, и те моля
(ако такава бъде твойта воля)
да стане плячка на врага туй тяло,
но бронзовите двери на небето
да пуснат в него грешния ми дух!…
И тъй, приятели, до сладка среща
тук долу или горе, в небесата!
РИЧАРД
Ръката, братко! Благородни Уорик,
ела в отпадналата ми прегръдка!
До днес не плакал, стапям се в сълзи,
задето пролетта ни студ срази!
УОРИК
Да бързаме! Прощавайте и сбогом!
ДЖОРДЖ
Да се завърнем при войските пак
и пуснем който ще да си върви,
а тез, които след това останат,
да назовем стоманени опори
и да им кажем, че ако надвием,
награда утре ще получи всеки
като на олимпийски победител —
туй в плахата им гръд ще вдъхне смелост.
Съдбата още шансове предлага!
Достатъчно се маяхме! Във бой!
Излизат.
Четвърта сцена
Другаде на полето.
Схватки. Влизат Ричард и Клифорд.
РИЧАРД
Най-сетне, Клифорд, падна ми самичък!
Виж таз ръка, за дука Йорк е тя;
а тази е за Рътланд! Двете те
обет са дали да ти отмъстят,
дори да си зад бронзови стени!
КЛИФОРД
Най-сетне, Ричард, сме лице в лице!
Таз тук ръка закла баща ти Йорк,
а тази — брат ти Рътланд! А пък тук е
сърцето ми, ликуващо от туй,
което кани двете ми ръце
да сторят с тебе същото! Брани се!
Двамата се сражават. Влиза Уорик. Клифорд побягва.
РИЧАРД
Не, Уорик, ти друг лов си потърси —
аз сам тоз вълк до дупка ще го гоня!
Излизат.
Пета сцена
Другаде на полето.
Шум на битка. Влиза Крал Хенри.
КРАЛ ХЕНРИ
Това сражение е като утро,
в което мрачините, вече в бягство,
се борят със лъчите и овчарят
на ноктите си дъха, без да може
да каже дали ден е, или нощ.
То ту насам клони като море,
което, тласнато от мощен прилив,
напредва срещу вятъра, ту, ето,
клони натам, пак тъй като морето,