Том 6 (Исторически драми) [bg]

подгонено от вятъра назад;

ту вятърът, ту приливът надвива

и тези две стихии са такива,

че в спора им гърди срещу гърди

неясно е коя ще победи,

коя ще свие срамно стяга свой —

така е в равновес и този бой!…

На таз къртичина, ей тук, ще седна.

Да победи тоз, който Бог рече!

Жена ми Маргарита ме изгони

от бойното поле, и Клифорд — също.

Те двама заявиха, че без мене

се биели със по-голям успех.

Да бе поискал Господ-Бог смъртта ми!

Тоз горък свят със нищо не ме мами!

О, Боже мой, бих бил щастлив да бъда

най-прост овчар и седнал, както тук съм,

на хълмче меко, по часовник слънчев,

издялан майсторски от мен самия,

да гледам как минутите текат

и мирно да си мисля колко трябват

от тях, за да попълнят един час;

и колко часа трябват, за да стигне

денят до края си; и колко дена

се вместват във годината; и колко

години има нашият живот.

И туй пресметнал, сметка да си правя:

за стадото ще трябват толкова часа,

за отдих ще ми трябват толкоз часа,

за размисъл ще трябват толкоз часа

и за забава — още толкоз часа;

от толкоз дни овцете ми са плодни,

след толкоз седмици ще имат малки,

след толкова години ще ги стрижа!…

И тъй във мир минути, часове,

дни, месеци, години ще текат