Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
и не от бягащ облак разделени,
а ясни върху чистото небе!
Виж, гледай! Те се срещат и целуват,
като че ли със тройна клетва сключват
съюз несъкрушим! Сега са вече
единствен плам, единствено светило!
В това се крие някаква поличба!
ЕДУАРД
Да, дивен знак, невиждан досега!
Аз мисля, братко, че приканва нас,
излъчващите всяко свой светлик
чеда на храбрия Плантадженет,
да слеем свойте качества в едно
и засияем над земята, както
сияе това слънце над света.
Каквото и това да предвещава,
от днес нататък аз на своя щит
ще нося три сияещи слънца!
РИЧАРД
По-хубаво да носиш три луни
във знак на твойта слабост към жените.
Влиза Пратеник.
Но кой си ти, по чийто мрачен лик
изписана е страшна новина?
ПРАТЕНИКЪТ
Един, видял със горестни очи
смъртта на своя славен господар
и ваш баща, великия дук Йорк!
ЕДУАРД
О, стига толкоз! Чух и тъй премного!
РИЧАРД
Не, казвай как умря! Аз искам всичко!
ПРАТЕНИКЪТ
Видях го, обкръжен от врагове,
да ги отблъсва, както нявга Хектор142,
надеждата на Троя, е отблъсвал
ахейците, нападащи града му;
ала при толкова неравни сили
и Херкулес не може да надвива.
Със много удари поваля дъб
и малката секира; многобройни
ръце успяха да пленят баща ви,
но умъртвен бе той от Клифорд само
и от кралицата, която сложи
корона на главата му за гавра,
злорадо подигра се на скръбта му
и, щом заплака той, му даде кърпа,
пропита с детската невинна кръв
на сладкия му Рътланд, да, на брат ви,
погубен от безжалостния Клифорд;
и след като така — и с друго още —
се надруга над вашия баща,
отсякоха главата му, която
сега стърчи над портите на Йорк —
за първи път видях тъй тъжна гледка!
ЕДУАРД
О, сладки Йорк, стълб главен на дома ни,
ти рухна и сега сме без опора!
О, Клифорд, бесни Клифорд, ти уби
най-доблестния рицар на Европа,
и то с предателство, защото инак,
лице в лице, той би те победил!
Дворецът на душата ми сега
превърна се в затвор. Да би могла
от него да избяга тя, така че
плътта ми да намери мир в пръстта,
защото радост аз от днес нататък
не ще открия никъде и в нищо!
РИЧАРД
Не мога да заплача: всички влаги
на тялото ми и така не смогват
да угасят сърдечната ми пещ,
а и езикът не успява с думи
да облекчи товара ми, защото
дъхът, за тях потребен, дораздухва
пожарите, бушуващи в гръдта ми,
които с плач бих искал да гася.
Не, мъката омеква от сълзите!
Плачът — за малките; мъстта — за мен!
Аз нося твойто славно име, Ричард,
и мъст за твойта гибел ще въздам
или ще падна в славен опит сам!
ЕДУАРД
На теб остави името си той,
а пък на мен — земи и герб на дук.
РИЧАРД
О, не, ако си пиле на орел,
във слънцето се взри с немигащ поглед:
не герб на дук и не земи на дук —
той трон и кралство ти остави тук.
Ако не искаш твои да са те,
то значи си от другиго дете!
Звуци на марш. Влизат Уорик и Монтагю, следвани от Войска.
УОРИК
Привет, милорди! Вестите какви са?
РИЧАРД
Ако при всяка вест, могъщи Уорик,
ний трябва да се мушваме с кинжал,
от думите ни по ще ни боли,
отколкото от раните. О, Уорик,
дук Йорк е мъртъв!
ЕДУАРД
Мъртъв, мъртъв, Уорик!
Чудесният Плантадженет, комуто
ти беше скъп, тъй както му бе скъпо
душевното спасение, е мъртъв!
Лорд Клифорд, тоя звяр го е убил!
УОРИК
142
Хектор (мит.) — герой на „Илиадата“ — син на Приам, главен защитник на Троя.