Том 6 (Исторически драми) [bg]

Оплаках преди цели десет дена

таз тъжна вест и тука съм сега,

за да прибавя към скръбта ви скръб

със своите по-пресни новини:

след кървавия бой при Уейкфийлд, гдето

баща ви дъх пое за сетен път,

по бързи пратеници вест получих

за вашия разгром и за смъртта му.

Тогава, в качество на лорд-настойник,

аз сбрах във Лондон свойте приближени

и със войска — отлична според мен —

повел и краля, за да ми помага,

отправих се в посока към Сент Олбанз,

за да възпра кралицата, понеже

от съгледвачите си бях узнал,

че тя бе вече тръгнала към Лондон

със намерение да отмени

приетия от Парламента указ,

отнасящ се до клетвата на краля

и вашите права върху престола.

Накратко, при Сент Олбанз ний и те

се срещнахме и двете ни войски

се биха храбро, но дали защото

духът на нашите се охлади

от туй, че кралят гледаше почти

със нежност свойта войнствена кралица,

или слухът за нейните успехи

ги бе смутил, или ги смръзна страх

от яростта на Клифорд, който гръмко

заплашваше пленените със смърт,

аз сам не зная, но едно е вярно,

че мечовете на вразите бяха

подобни на светкавици, а тези

на нашите, по-меки от летеж

на кукумявка, да, и по-безстрастни

от удара на мързелив селяк,