Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Прав си, Дорией, и аз наистина имах намерение да поговоря с теб за това — добродушно отвърна Дионисий и направи знак с показалец на хората си. Те хванаха Дорией за ръцете и краката и го вързаха така, че да не може да ги движи. Всичко стана тъй мълниеносно, че спартанецът дори не успя да размаха меча си. Той взе да се гърчи и да ругае страшно, но след известно време си спомни за достойнството си, замълча и впери ненавистен поглед в Дионисий.
— Виж какво, Дорией, потомъко на Херакъл — миролюбиво започна Дионисий, обръщайки се не само към пленника, но и към хората си, които се бяха подчинили доста неохотно на заповедта му да нападнат Дорией, — уважаваме твоята смелост, а и по произхождение стоиш по-високо от нас, но не можеш да отречеш, че ударът с весло по главата, който получи при боя в Ладе, напомня за себе си от време на време. Твоят божествен праотец Херакъл също е имал умопомрачения. Казват, че по време на подобни пристъпи чувал в ушите си вой и непрестанен детски плач. Много се огорчих, когато видях, че разговаряш с меча си, сякаш е живо същество, а не бездушен къс метал. А още по-тежко ми стана, когато започна да говориш за звездите, слънцето и за морските дела, от които нищо не разбираш. За твоя собствена сигурност ще ми се наложи да те оставя вързан в сандък за въжета, докато не се вразумиш, а и докато не стигнем до Масилия.
Моряците се опитаха да успокоят Дорией и го потупаха по рамото:
— Не ни се сърди, постъпваме така за твое собствено добро. Водните простори често побъркват непривикналите към тях. Дори и хитроумният Одисей е трябвало да се върже за мачтата, когато щял да чуе песента на сирените.
Дорией се тресеше от ярост, та чак корабът подскачаше. Той викаше:
— Защо, о, защо трябва да плаваме към Масилия? Вместо тежко морско пътешествие аз ви предлагам лек бой на сушата, след което ще се сдобием с короната на Сегеста, а аз ще поделя между вас тамошната земя. Ще можете да вдигнете домове и да заживеете там, както и да отгледате бъдещи воини — вашите собствени синове. Робите елими ще ни бъдат от полза, а що се отнася до сиканите, аз ще ви позволя да се възползвате и от тези племена — мъжете им ще ви научат да ловувате, жените им ще ви бъдат наложници… Дионисий иска да ви лиши от всичко това!
За да заглуши думите му, Дионисий се разсмя гръмко, плесна с ръце бедрата си и възкликна:
— Чуйте го, чуйте го само, фокейци! Този човек наистина не е на себе си. Той ви предлага да изоставите морето и да копаете земята! Никога не съм чувал нищо по-налудничаво!
Но хората му нерешително пристъпваха от крак на крак, гребците изоставиха местата си и дойдоха на палубата, а моряците на двата петдесетвеслени съда се събраха на кърмите им, за да чуват по-добре. Тогава Дионисий замълча и натисна със сандала си устата на Дорией, който лежеше на дъските на палубата, след което се обърна към всички насъбрали се:
— Плаваме на север, към Масилия, и достигнахме вече тиренските води. Късметът винаги ме е съпътствал и аз имам вяра в себе си, че и този път ще съумея да се справя с трудностите. В Масилия правят отлично червено вино и дори най-големите бедняци ядат хляб и мед, а бели като сняг робини човек може да си купи само за няколко драхми.
Дорией вдигна рязко глава, за да се освободи от стъпалото на Дионисий, и завика:
— Вместо опасни приключения и чужди богове аз ви предлагам чудесна страна, където храмовете са също като гръцките, а варварите почитат всеки, който говори гръцки. Предлагам ви кратко пътуване и лека война. Сами видяхте как се бия. Така че, обещавам ви, че до края на дните си ще живеете спокойно под сянката на короната ми.
Дионисий искаше да удари спартанеца по главата, но фокейците го възпряха. Някои от тях размишляваха на глас:
— Той има известно право, а и ние не знаем как ще бъдем посрещнати в Масилия. Тиренците са могли да потопят без особен труд стоте кораба на предците ни, а ние сме само около триста души и няма да издържим дълго, когато морето почернее и почервенее от тиренските кораби.
Дорией продължаваше да крещи:
— Триста храбреци под моя команда — това е огромна сила. В боя аз няма да се крия зад гърбовете ви, а ще ви поведа напред. Вие не сте с всичкия си, а не аз, ако вярвате на Дионисий, а не на мен.
Дионисий вдигна ръка, за да усмири хората си:
— Престанете да крякате като патоци, искам да ви кажа нещо! Да, вярно е, че се съветвах с Дорией. Да, вярно е, че няма да загубим нищо, ако развържем война срещу Ерикс и вярно е също така, че Картаген няма да ни пощади. Разбирам всичко това и ако по някаква причина не успеем да се доберем до Масилия, непременно ще хвърлим котва на брега на Ерикс.