Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Успя да ги вбесиш — промърмори Родриго, без да откъсва поглед от долината. Конниците се бяха строили и се насочваха на север. — Нино ди Карера е суетен, но не е глупак. Има съгледвачи и в челото, и на опашката. Ако имаше възможност да помисли спокойно, щеше да постъпи разумно и да се върне. Ти обаче му попречи. Сега той не разсъждава разумно, защото е унижен и кипи от гняв.
— Той е мъртъв — безизразно каза Амар ибн Хайран, който също не откъсваше очи от долината. — Погледнете!
Джехане видя, че джадитите тръгват. До тях достигаха страховитите им, възторжени възгласи, грохотът на копитата. Видът на стегнатия войнствен отряд й се стори страшен. Нино ди Карера начело на отряда си се скри в сянката, след него в клисурата се изгубиха и хората му.
— Много бързат — каза Родриго.
— Прекалено. На завоя на каньона ги чака яма с набучени копия — мрачно откликна Амар.
— И стрели, когато конете изпопадат вътре.
— И още как! Рояци.
— Започна се — каза Родриго.
В същия миг Джехане чу виковете и цвиленето.
Двамата мъже се спогледаха. Джехане разбираше само, че те са планирали всичко това, но още не знаеше каква е целта им. А долу умираха хора.
— Край на първо действие — спокойно заяви Амар. — Трябва и ние да слизаме.
Джехане отмести поглед към Родриго, който беше предложил тя да се престори на кралица Фруела.
— Значи нищо няма да ми обясните, така ли?
— По-късно, Джехане, обещавам ти — каза Родриго. — Сега няма време. Ще трябва и ние да извадим мечовете, а после, опасявам се, ще ни е нужна и лекарска помощ.
— Ето го и Лаин. — Ибн Хайран посочи към другия край на долината. Джехане видя техните хора да се насочват към сянката, където се бяха скрили халонците.
— Как иначе — със самодоволство заяви Родриго. — Той си разбира от работата. За какви ни мислиш?
Амар се засмя и белите му зъби блеснаха.
— За доблестни Конници на Джад. Същите като онези, които колят долу.
— Не съвсем — отказа да приеме предизвикателството Родриго. — Малко по-различни. Ще видиш. Хайде, Джехане. Можеш ли да овладееш страстта си дотолкова, че да слезеш долу?
Тя беше готова да го удари с нещо, но виковете и цвиленето бяха толкова ужасни, че предпочете да последва мълчаливо двамата си спътници.
— Убиваме всеки, който излезе от долината — нареди спокойно Лаин Нунес, след като беше дал заповед да се качат на конете. — Никакви пленници. И двете страни за нас са врагове. При това със сериозно числено превъзходство.
Алвар се стресна от суровото изражение на стария воин. За никого не беше тайна, че Лаин не одобрява този сложен и хитроумен план и го намира за глупав. Но Мазур бен Аврен, сер Родриго и Амар ибн Хайран се надпреварваха в изобретателност, докато замисълът им не се усложни толкова, че стана почти неразбираем, и Алвар отдавна се беше отказал да търси смисъла в него.
Ясно му беше само най-същественото — трябваше да направят така, че един известен разбойнически главатар да научи за фибаското злато. Целта им беше той да се опита да вземе париаса. Цар Бадир беше отлагал плащането на данъка до последно, за да даде възможност на главатаря да действа.
Една нощ от юг пристигна вестоносец и на сутринта Родриго и ибн Хайран изведоха от Рагоса отряд от петдесет валедийци, които потеглиха под студения дъжд без знамена, без отличителни знаци, дори без собствените си коне, а на някакви рагоски кранти. Преминаха като призраци през земите на цар Бадир в източна посока, като двадесет от тях през цялото време обикаляха околността, за да дебнат за въоръжени отряди.
Както можеше да се очаква, Мартин пръв забеляза разбойниците, които се бяха насочили на север. Капитана и ибн Хайран се усмихнаха, а Лаин се намръщи. Оттук нататък вече следяха внимателно движението на бандата чак до долината. Главатарят разполагаше с около осемдесет души.
Халонците, водени от някой си граф Нино ди Карера — име, напълно непознато на Алвар — вече бяха във Фибас, а на югоизток ги чакаха разбойниците. Знаеше се, че ди Карера има стотина души, превъзходно въоръжени и на великолепни коне.
Когато се разбра къде е разположена засадата, Амар ибн Хайран отново се усмихна. Този ден също валеше и капките се стичаха по широките периферии на шапките и във вратовете на хората. Коларските пътища и нивите вече бяха покрити с лепкава зимна кал, в която следите се отпечатваха ясно.