Паралелни лъжи

Тайлър се покатери в кабината на локомотива и затвори вратата. В топлото помещение усети с краката си спокойното бръмчене на двигателя като бавен тътен. Предното табло, покрито с множество малки светлини — индикатори на комуникационни линии и светодиоди — напомни на Тайлър за рекламна пилотска кабина на реактивен самолет.

Машинистът, почти четирийсетгодишен мъж с тясно лице, носеше панталони от рипсено кадифе, бяла риза с избродирано логото на скоростната железница на Северното обединение и вратовръзка, осигурена му от компанията — и се различаваше коренно от колегата си с омазано със сажди лице и очила от дните на парния локомотив. Тук бяха още кльощав, четирийсет и няколко годишен французин, облечен в костюм на „Армани“, спирачът и грубоватият началник на персонала.

И четиримата носеха ламинирани баджове на охраната — или закрепени към дрехите, или увиснали на врата. Тайлър не се бе снабдил с такова нещо и се запита дали липсата му няма да го спре още преди да е започнал.

— Имате някакъв проблем ли? — осведоми се началникът.

Тайлър му подаде значката, разкопча си комбинезона и извади документите си. Началникът на персонала ги прегледа и се представи като Купърсмит.

— Та, какво прави агент на НКТС, облечен като един от моите хора?

— Насаме — напомни Тайлър.

Мъжът видимо се раздразни, но не възрази.

— Хайде, влезте в машинното отделение. — Въведе Тайлър в шумно помещение, изпълнено от пода до тавана със сложно оборудване. Миришеше остро — от електричеството, а не от дизелово гориво. — А сега какво, по дяволите, става? Правите изненадваща инспекция в пет сутринта преди пробен курс ли? — попита ядосано.

— Аз съм криминален детектив, а не инспектор — уточни Тайлър, наблюдавайки как ядът на човека се превръща в смайваща изненада.

— Ще потвърдите присъствието ми, като се обадите на заместник-директор Ръкар. Вие и хората ви положително сте уведомени да си отваряте очите на четири за латиноамериканеца Умберто Алварес — продължи Тайлър. — За това става дума. Жизненоважно е обаче ССО да не научава, че съм тук, поради което нося работни дрехи. — Импровизираше, но дори за него звучеше правдоподобно. Бързаше, а началникът кимаше, очевидно объркан. Тайлър долови, че контролира ситуацията. — За да успея, ми е нужно известно съдействие от вас и хората ви.

— Защо не от хората по сигурността? — попита Купърсмит, възвръщайки си увереността, и прозвуча някак подозрителен.

— Запознат ли сте с израза „Трябва да знам“?

— Не ми пробутвайте такива глупости. Трябва да знам аз, иначе охраната ще разбере, приятел. Не се съмнявай.

— Имам причина да смятам, че Алварес ще се опита да се качи на този влак — обясни Тайлър, — ако вече не го е направил. — И избързвайки да изпревари разсъжденията на събеседника си, продължи: — А ако вече е станало, или ако дори е възможно, кой отдел ще бъде част от неговите планове?