Паралелни лъжи

— Вероятно е някакво втечняване — предположи Купърсмит.

— Сигурно парче лед — съгласи се техникът. Казваше се Деулф, говореше с френски акцент и вървеше малко по-бавно от двамата.

— Всеки конденз, който се образува под вагон-ресторантите, замръзва по пътя и после се разтопява. Французите ни предупредиха, че става така.

— И аз не повярвах, когато за пръв път чух за лед през август — сподели Деулф. — Прозвуча ми налудничаво.

— Налудничавото е, че ни тормозят за това сега — изсумтя Купърсмит.

От другата страна на влака се чу шумно ръкопляскане.

Тримата спряха пред втория вагон-ресторант. Купърсмит посочи прикрепените към вагона малки метални платки с изписани на английски и френски данни за свързващите места, ръчното управление и местонахождението на бутоните в случай на авария.

— И най-ужасното е, че всичко е двуезично по този влак — продължаваше да негодува Купърсмит.

— Така е — съгласи се Деулф. — Трябваше всичко да е на френски — подразни го той.

Тайлър продължаваше да се притеснява да не би някой от охраната да го види и разпознае. Стоеше нащрек за евентуални усложнения. Сред нахвърляните боклуци видя как едър плъх притича изпод влака стрела и се шмугна под композицията на „Амтрак“. Зад тях видя следите от стъпките, оставени от тях тримата по прахта. Проточваха се от локомотива до мястото, където стояха.

Купърсмит напъха ключ с необичайна форма в дупка в рамката на вагона и отвори вградената вратичка.

— Фредо — нареди той на французина, — провери за лед или локвичка вода.

— Защо не го направи новият ни приятел? — предложи Деулф, убеден, че Тайлър е нов техник, както Купърсмит го представи.

— Ти ще влезеш отдолу — погледна го строго Купърсмит. — Трябва да докладвам на диспечера, че сме проверили.

Деулф коленичи и пропълзя под вагона.

Тайлър чу как вратите от другата страна на влака се отварят, за да бъде разгледан супер влакът. Не всички присъстващи щяха да участват в пътуването до Вашингтон. Предстоеше кратък коктейл, по време на който гостите да разгледат влака, а после избраниците да останат за предстоящото пътуване. Всички вагони бяха отворени, включително и вагон-ресторантът, където се намираха Тайлър и хората от поддръжката. Тайлър вдигна глава и видя статичните лица на куклите манекени в пътническите вагони, настанени, все едно са пътници. От мястото си до отворената врата виждаше краката — и мъжки и женски — на качващите се пътници. Зърна Нел Прийст и пулсът му се ускори. Не искаше тя да е на този влак.

— Какво е това, по дяволите? — провикна се Деулф изпод вагона.

Мъжът изпълзя и показа лампа, прикрепяща се към главата. Беше чиста, без прах или мръсотия по нея.

— От вашите ли е? — обърна се Тайлър към Купърсмит.

— Не — поклати глава Купърсмит. — Ние използваме лампи, които се прикрепят към джоба. Всички сме с еднакво оборудване.